Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Аз бих казала, че ще е по-добре да накаже Дайана, че е била така ненаситна да изпие три чаши каквото и да било — рязко заключи Марила. — Ами че от три такива големи чаши е щяло да й прилошее, дори ако беше ликьор. Е, тази история ще бъде чудесен предлог за онези, които толкова ме нападат, че правя касисово вино, макар и да не съм правила вече три години, откакто разбрах, че свещеникът не го одобрява. Тази бутилка я държах за лек. Хайде, хайде, дете, не плачи. Аз не виждам вина в тебе, макар да съжалявам, че се е случило така.
— Трябва да плача — възрази Анн. — Сърцето ми е разбито. Звездите са против мен, Марила. Дайана и аз сме разделени завинаги. О, Марила, не съм и сънувала за това, когато за първи път дадохме клетва за приятелство.
— Не ставай глупава, Анн. Госпожа Бари ще разбере, когато научи истината, че ти всъщност нямаш никаква вина. Тя мисли, струва ми се, че си го направила като глупава шега или нещо такова. Най-добре ще е да отидеш горе довечера и да й обясниш как е станало всичко.
— Не ми стига смелост като си помисля да застана пред обидената майка на Дайана — въздъхна Анн. — Искам ти да отидеш, Марила. Ти имаш толкова много повече тежест, отколкото аз. Сигурно в твоите думи ще се вслуша по-лесно, отколкото в моите.
— Добре, ще отида — съгласи се Марила, като разсъди, че това ще е по-умно. — Хайде, не плачи, Анн. Всичко ще се нареди.
Марила беше променила мнението си, че всичко щяло да се нареди, когато се връщаше от „Градинския склон“. Анн я причакваше да се върне и се втурна при входната врата да я посрещне.
— О, Марила, по лицето ти познавам, че е било напразно — каза тя печално. — Госпожа Бари не иска да ми прости?
— Госпожа Бари, точно тя! — отсече Марила. — От всички опаки жени, които съм виждала, тя е най-опаката! Казах й, че всичко е станало по погрешка и ти не си виновна, но тя просто не ми повярва. И хубавичко ми натякна за моето касисово вино и как винаги съм разправяла, че то не може ни най-малко да навреди на никого. Аз й казах направо, че касисовото вино не е било направено, за да се пие по три чаши наведнъж, и ако някое мое момиче проявеше такава лакомия, щях да го нашляпам здравата за изтрезняване.
Много разстроена, Марила влезе стремително в кухнята и остави зад гърба си на входната врата една съвсем объркана нещастна душица. В следващия миг Анн се отправи гологлава в мразовития есенен здрач; тя закрачи много решително и твърдо надолу през сухата детелина на поляната, осветена от намалялата луна, увиснала ниско над западните гори. Госпожа Бари, отворила вратата в отговор на плахото почукване, видя на прага малка посетителка с побелели устни и молещи очи.
Лицето й се смрази. Госпожа Бари беше жена с големи предразсъдъци и антипатии, а гневът й беше този студен, враждебен гняв, който винаги най-трудно се сломява. За да бъдем справедливи към нея, трябва да кажем, че тя наистина вярваше, че Анн е напила Дайана само от злобна преднамереност, и искрено искаше да запази дъщеричката си да не бъде покварена от по-нататъшна близост с такова дете.
— Какво искаш? — запита тя студено.
Анн сключи ръце.
— О, госпожо Бари, моля ви се, простете ми. Аз не съм искала да… да… напия Дайана. Как бих могла? Само си представете, че сте бедно малко сираче, прието от добри хора, и че имате само една сърдечна приятелка в целия свят. Мислите ли, че бихте я напили нарочно? Аз мислех, че в бутилката има не е друго, а само малинов ликьор. Бях твърдо убедена, че е малинов ликьор. О, моля ви се, кажете, че няма да забраните на Дайана да играе с мене занапред. Ако й забраните, ще удавите живота ми в черен облак от мъка.
Тази реч, която щеше да смекчи сърцето на добрата госпожа Линд в същия миг, не оказа никакво въздействие върху госпожа Бари и само я раздразни още повече. Големите приказки и драматичните жестове на Анн будеха у нея подозрение и тя си въобразяваше, че детето й се присмива. Затова каза студено и жестоко:
— Аз мисля, че ти не си подходящо момиче за общуване с Дайана. Върви си по-добре у дома и се дръж както трябва.
Устните на Анн затрепериха.
— Няма ли да ми позволите да видя Дайана само веднъж още, да се сбогувам с нея? — умолително попита тя.