Санаториумът [bg]

— От спа центъра. Има ли камера навън?

Сесил изкривява лице в гримаса.

— Има, но не знам дали образът ще е хубав с всичката онази пара, бурята… — тя започва да превърта, а после изведнъж спира и избира една камера по-надолу на екрана. — Ето. Това е в реално време.

Сесил е права, смаяно си мисли Елин, гледайки образа. Камерата показва грубите очертания на зоната около басейните, но парата и снегът, които се носят на облаци пред обектива, закриват по-голямата част на картината. Образът е някак течен и ефирен.

— Не е идеален — казва Сесил, — но образът може да е бил по-добър по-рано през деня. Какво точно търсим?

— Всичко от сутринта, докато Аксел откри трупа.

Сесил връща назад. Образът остава видим на екрана, докато превърта записа.

— И така, девет сутринта — но преди Сесил да довърши изречението си, екранът потъмнява, малко преди пет сутринта. — Сигурно има някаква грешка — измърморва тя, намръщва се и повтаря действието. — Празно е. Цялата сутрин и следобеда. Няма запис.

— Сигурна ли си? — през Елин минава вълна на безпокойство.

Сесил опитва отново, този път по-бавно, но резултатът е същият — видеозаписът е изчезнал. Тя поглежда Елин в очите.

— Някой го е изтрил.

— Изтрил го е, или се е погрижил изобщо да не бъде заснет — казва Елин със смразяващо кръвта прозрение, че това е част от план.

Извършителят е една крачка напред, мисли си тя и се вглежда в мрака през прозореца. Теорията й, че става въпрос за педантичен убиец, се затвърждава и това я плаши.

Елин се премества напред на стола, изведнъж изпълнена с чувство на неотложност.

— Възможно ли е да се изтрие, без системата да изпрати известие?

— Възможно е, сигурна съм. Повечето неща може да бъдат хакнати, нали така?

— Кой има достъп до системата?

— Шефът на охраната, няколко служители, негови подчинени…

Всички те имат алиби, мисли си Елин, объркана, и прехвърля наум записките си.

— Нека опитаме друга камера. Има ли някоя на входа на спа центъра?

— Да. Мисля, че е в коридора — Сесил отново почуква с пръст върху екрана. Ръцете й извършват нервни, паникьосани движения. — Ето я.

Камерата е обърната право към коридора. Вижда се всичко — излъсканият бетонен под и белите стени.

Този път Елин преглежда бегло записа и го връща от настоящия момент към сутринта. Но отново, точно преди пет часа, екранът потъмнява.

Следващият запис е от предишния ден. Елин седи мълчаливо за момент и после й хрумва идея.

— Може ли да видя записа от вчера?

— Разбира се.

Елин превърта назад и лесно намира приблизителния час. Само за няколко минути открива себе си на записа, как върви по коридора към спа центъра, за да потърси Уил в басейна.

Тя продължава да превърта и се опитва да си спомни колко време е била в спа центъра.

Пет-десет минути разговаря с Марго? И също толкова с Уил?

Елин намира на записа момента, когато излиза от спа центъра и тръгва обратно по коридора, отправяйки се към фоайето. Докато гледа екрана, осенява я прозрение. Марго беше права. Никой не е влизал в спа центъра, докато Елин не излиза. Ако в съблекалните с нея е бил някой, сигурно е излязъл от друго място.

Тя се обръща към Сесил.

— Има ли друг вход за спа центъра? През съблекалните?

— Да. Има врата отзад. Използва се за достъп до помещението за поддръжка, генераторите, помпите. Свързано е със съблекалните, но се използва само от персонала по поддръжката — Сесил се поколебава. — Необходим е пропуск.

— Камерата за наблюдение покрива ли онази врата?

Сесил прехапва устни и отново се изчервява. По врата и бузите й плъзва топлина.