Защото вярваш в любовта

Иън приличаше на сбръчкан, небръснат просяк, но сините му очи бяха напълно будни.

— Спешен случай?

— Полковник Кениън е най-добрият ми приятел — отговори Катрин. — Беше на квартира тук. Снощи го намерихме на бойното поле.

Иън се наведе над леглото и прегледа ранения.

— Защо не е бил превързан още във Ватерло?

— Отнесохме го в лазарета, но доктор Хюм каза, че е… безсмислено. — Думите му бяха отекнали в сърцето й като погребална камбана. — Реших да го докарам тук с надеждата, че вие ще направите нещо.

— Хюм е имал всички основания да каже, че е безнадеждно — този човек е повече мъртъв, отколкото жив. Но щом ви е приятел… — Иън довърши прегледа. — Май съм го лекувал някъде на полуострова — разпознавам някои рани. Картеч, мръсна работа. Изненадвам се, че е оживял. Донесете ми инструментите. Снощи ги почистих и ги оставих да съхнат в кухнята.

Кинлок беше известен с педантичната си чистота и това често му навличаше подигравките на другите хирурзи. Той не се сърдеше, само обясняваше, че шотландската му майка била непоправима чистница. Може би защото беше домакиня, Катрин споделяше напълно стремежа му да си служи само с чисти инструменти. Беше сигурна, че именно чистотата е една от причините пациентите на Иън да се възстановяват така добре.

Когато Катрин донесе инструментите от кухнята, Иън беше съблякъл пациента си и почистваше раните. Комбинацията от сила и сръчност е решаваща за добрия хирург, а Иън има предостатъчно и от двете, каза си Катрин и застана до него, за да му подава инструментите и да взема употребените. Процедурата беше дълга и мъчителна и тя отново благодари на небето, че Майкъл беше в безсъзнание.

Когато Иън затърси куршума в бедрото, Майкъл нададе дрезгав вик и направи слаб опит да се отдръпне. Катрин го хвана за коляното и хълбока, за да не мърда. Голотата му я накара да се изчерви и отмести поглед. Колкото и да се стараеше, не можеше да го възприеме като обикновен пациент.

— Добър знак ли е тази реакция?

— Може би — отговори неопределено хирургът. Най-после пинцетата обхвана оловното топче. Той го изтегли навън с голяма предпазливост и го пусна в легенчето, което му поднесе Катрин. Взе втора пинцета и започна да вади от зеещата рана парченца плат и кал. — Приятелят ви е имал невероятен късмет. Куршумът е минал покрай големите кръвоносни съдове и е улучил бедрената кост, без да причини големи вреди. Само половин сантиметър по-нагоре, и щеше да умре на бойното поле.

При толкова късмет Майкъл не можеше да умре. Ала лицето му беше плашещо неподвижно, загубило и последната следа от хумор и жива интелигентност. Остана само строга маска. Очите я заболяха от неизплакани сълзи.

Иън превърза раните и натрупа одеяла върху студеното тяло. Боейки се от отговора, Катрин прошепна:

— Какви са шансовете?

— Дяволски лоши — отговори откровено Иън. — Раните не са смъртоносни, макар че половината френска армия го е използвала като жива мишена. Лошото е, че е загубил твърде много кръв. — Той поклати глава. — Не съм имал нито един случай на възстановяване след такава кръвозагуба.