Обещанието на Тъндър

— Ти ме желаеш.

— Не го отричам. Станала съм същинска дръзка безсрамница. Страхувам се от силните чувства, които предизвикваш у мен и ме боли като знам, че никога не съм изпитвала това с Бъди.

— Нека те любя.

— Не. Ти обеща.

— Сторм, погледни ме.

Тя бавно повдигна глава, златистите й като мед очи бяха пълни със страст. Тръпка премина през тялото й, когато срещна кобалтовосиния му поглед.

— Защо трябва и двамата да страдаме заради твоя инат? — запита Грейди. Едвам се сдържаше. — Нека осъществим този брак. Двама души, които се желаят като нас, не бива да се отричат от себе си. Ние сме съпруг и съпруга.

Целуна я отново, твърдо и настоятелно.

Чувствата и мислите й се объркваха. С натиска на езика си той я накара да отвори устните си. Търсеше отговор. Упоритият й отказ го ядоса и колкото повече тя се съпротивляваше, толкова по-силна и жадна ставаше целувката му. „Защо се противи на нещо толкова основно и естествено като любенето?“ — запита се Грейди и включи и ръцете към убедителната сила на устните си. Искаше да й покаже, че любовта им е нещо естествено, като яденето и дишането. Защо я разстройва това, че той я кара да изпитва удоволствия и чувства, които й бяха непознати с покойния й съпруг? Повече от всичко Грейди копнееше да люби Сторм така всецяло, че да не може дори да си спомни името на починалия си съпруг.

Бъди. Това име го дразнеше. От къде на къде Сторм ще изпитва чувства към един мъртвец, след като той, Грейди, е жив и може да й достави удоволствие, на каквото Бъди никога не е бил способен?

Всичките й протести бяха пометени, когато Грейди я грабна на ръце и я отнесе в леглото им. Устните й бяха полуотворени и той чувстваше дъха й на бузата си. Кратките бързи вдишвания издаваха желанието… и страха й.

— Ти обеща.

— Дяволите да те вземат! — Пусна я на дюшека и се обърна. Стисна юмруци и гордото му лице се превърна в маска на страданието. — Спи. Няма да те докосна. — После грабна дебелия си жакет от закачалката до вратата и изскочи на студа.

Когато след няколко часа се върна, измръзнал до кости, Сторм си бе облякла нощницата и изглеждаше заспала, завита като пашкул в кожи и одеяла. Грейди я изгледа с най-голямо отвращение, свали си дрехите и легна до нея, като внимаваше да не се докоснат един друг, преди тялото му да се е стоплило. Това не продължи дълго. Общото легло с нея превръщаше тялото му в пламтящ ад.

Колкото повече лежеше, толкова повече се възбуждаше. Дори нямаше нужда да я докосва, за да се втвърди. Само мисълта за нея и за любенето им хвърляше тялото му в пламъци и го караше с болка да си дава сметка, че законната му съпруга е на една ръка разстояние.

Точно бе започнал да се унася в дрямка и Сторм се завъртя насън, притискайки мекото си тяло към гърба и кръста му. Незабавно реагира, членът му бе напълно възбуден и тръпнещ. Изпитанието беше нечовешко. Дори търпението на воина лакота имаше граница и Грейди я бе достигнал.

Сторм въздъхна и несъзнателно потърси топлината на неговото тяло. Уютно сгушена до него тя продължи да спи. Както често й се случваше през последните няколко седмици на принудително въздържание, сънищата й станаха еротични. На следващия ден, когато си ги припомняше, не можеше да открие причината за тях, но допускаше, че има нещо общо с потенциалната страст, която Грейди бе открил и събудил в нея. Страст, която я изпълваше със срам. Но тъй като сънищата й нямаха нищо общо с действителността, Сторм в повечето случаи се отдаваше напълно на въображаемия си любовник.