Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
— Ходят с хирургически маски — допълни Чатерджи, — за да не погълнат случайно някоя жива твар.
— Не се и къпят — намеси се и Кришна — от уважение към бактериите по телата си.
Кимнах и се запитах наум дали и Кришна не спазва тази заповед на джайните. Идваше ми в повечко да съм вместен между обичайната смрад на улиците в Калкута, вонята на нечистотии и Кришна.
— Тяхната религия им забранява да ядат неща, които са били живи — оповести щастливо Кришна.
— Ама как така! — възкликнах аз. — Значи не трябва изобщо да ядат. От какво живеят?
— Ох — усмихна се Кришна. — Уместен въпрос!
Продължихме нататък.
Домът на Рабиндранат Тагор се намираше в Читпур. Оставихме колата в тясна пресечка и през портичката отидохме в още по-тесен двор, после оставихме в малкото преддверие обувките си и влязохме в двуетажната сграда.
— От уважение към Тагор домът му се смята за храм — заяви тържествено Гупта.
Кришна изхлузи с небрежно движение сандалите.
— Рано или късно всеки паметник в страната ни се превръща в храм — засмя се той. — Във Варанаси държавата построи сграда специално за голяма релефна карта на Индия — невежите ни селяни да се образоват за националната география. Сега това е свещен храм. Виждал съм хора, които се молят в него. Дори си има храмов празник. Заради една релефна карта, моля ви се!
— Тихо — прекъсна го Чатерджи.
Той ни поведе нагоре по тъмно стълбище. В стаите на Тагор нямаше покъщнина, но по стените бяха накачени снимки и витринки, в които беше наслагано какво ли не — от оригинални ръкописи, които сигурно струваха цяло състояние, до кутийки с любимото енфие на Учителя.
— Май тук няма друг освен нас — отбеляза Амрита.
— Да, сами сме — потвърди Гупта. Когато се усмихна, писателят заприлича още повече на гризач. — В неделя музеят обикновено не работи. Имаме привилегията да сме тук, защото успяхме да го уредим.
— Страхотно — казах аз напосоки.
Изведнъж от високоговорителите по стените се чуха записи на Тагор, който с висок писклив глас зачете свои стихотворения, после чухме и някои негови балади.
— Прекрасно.
— Представителят на М. Дас трябва да дойде всеки момент — каза Чатерджи.
— Не бързаме — вметнах аз.
Имаше големи маслени картини на Тагор. Като стил напомняха Н. К. Уайът11 — илюстраторска разновидност на импресионизма.
— Бил е удостоен с Нобелова награда — напомни Чатерджи.
— Да.
— Написал е националния ни химн — допълни Гупта.
— Точно така. Бях забравил — отвърнах аз.
— Написал е и много велики пиеси — добави Гупта.
— Основал е прочут университет — каза Чатерджи.
— Умрял е ето тук — намеси се Кришна.
Всички спряхме и погледнахме накъде сочи показалецът му. Ъгълът беше празен, ако не броим няколкото клъбца прах.
— През 1941 година — продължи Кришна. — Старецът е берял душа, гаснел е като ненавит часовник. Неколцина от учениците му се събрали тук. После дошли още. И още. Не след дълго всички стаи се напълнили с хора. Някои изобщо не познавали поета. Дните отминавали. Старецът гаснел и гаснел. Накрая си направили купон. Някой отскочил до щабквартирата на американците… в града вече имало войници… и се върнал с прожекционен апарат и няколко ролки филми. Насъбралите се си пуснали „Лоуръл и Харди“ и анимационни филмчета за Мики Маус Старецът лежал в кома — напълно забравен в ъгъла. От време на време излизал от предсмъртния си унес като риба на повърхността на водата. Представяте ли си колко объркан е бил! Погледнал е през гърбовете на приятелите си и главите на някакви непознати и е видял върху стената мигащи изображения!
— Ето я писалката, с която Тагор е писал прочутите си пиеси — оповести на висок глас Чатерджи в опит да ни откъсне от Кришна.
— Посветил е на това и стихотворение — не се даде Кришна. — Как е умрял, докато са прожектирали „Лоуръл и Харди“. През онези последни дни е слагал дата на стиховете си, знаел е, че всеки от тях може да бъде последен. После, в кратките промеждутъци между състоянието на кома, е записвал и часа. От сантименталния му оптимизъм не е останала и следа. Както и от благото добродушие, с което са белязани много от известните му творби. Защото, нали разбирате, сега между стиховете е гледал в лицето черната Смърт. Бил е уплашен. Но стиховете… ах, господин Лучак… тези предсмъртни стихове наистина са красиви. И изпълнени с болка. Като смъртта на стареца. Тагор е гледал кадрите върху стената и се е питал: „Всички ли сме илюзия? Сенки, мернали се за миг върху бялата стена — за безсмислено забавление на отегчени богове? Това ли е всичко?“ А после е издъхнал. Направо тук. В ъгъла.
11
Н. К. Уайът (1882—1945), американски художник и илюстратор, автор на рисунки към такива книги като „Островът на съкровищата“, „Робинзон Крузо“ и „Последният мохикан“. — Б.пр.