Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Тя отговори бавно, сякаш имаше работа с малоумно дете:
— Лорд Ръдърфорд, вие сам признахте, че сте дошли в Корнуол само защото ви е било скучно — защото сте били потиснат и нещастен. В мое лице срещнахте жена, съвсем различна от онези, с които сте свикнали. Аз ви предизвиквам, развеселявам ви… Онова, което се случи преди малко между нас, беше… — Тя замлъкна.
— „Нетрадиционно“ — това искахте да кажете, нали? — завърши изречението той с безизразен глас.
— То не биваше да се случва. — Гласът й пресекваше и не беше особено убедителен. — Не знам как или защо…
— Престани! Говориш глупости! Много добре знаеш как и защо, както го знам и аз! Ти не си малко момиченце, Мери Трелоуни! — Той й говореше грубо, макар че всъщност не го искаше; но беше бесен, че тя отричаше собствената си страст и грубо бе пренебрегнала обяснението му в любов. Той също беше силно развълнуван, но това не го тревожеше. Колкото и да отричаше, тя беше реагирала на целувките и ласките му много по-дълбоко, не само с беглото желание на млада вдовица. Трябваше да й обясни това просто и ясно, за да я накара да го приеме. Време притежаваше в излишък, а търпението беше добродетел, която бе овладял с дълга и трудни упражнения.
9
Колкото и да се опитваше, до края на нощта Мередит не можа да се пребори с обзелата я паника. Страхът я обгръщаше като безформена, все по-сгъстяваща се мъгла, която непрекъснато й се изплъзваше. Само ако можеше да разбере какво става с нея, щеше да се научи да го контролира. Ала новото чувство я бе връхлетяло изведнъж и силата му я объркваше. В продължение на няколко минути се бе наслаждавала на невероятните усещания в прегръдката му, всичките й чувства и сетива бяха съсредоточени в този топъл мрак, който обгръщаше само тях двамата. Единственото й желание беше този миг никога да не свършва. След това обаче в главата й експлодира нещо като червена огнена топка. Тя беше в опасност да загуби нещо много важно, на което се основаваха самочувствието и задачата на живота й.
Едва когато първите розови ивици на зората прорязаха черния мрак, тя разбра на какво се дължи състоянието й. Тя бе влюбена в наследника на херцог Кейли. Мери Трелоуни, която печелеше прехраната си и издръжката на братята си с контрабанда, която живееше под сянката на бесилката, обичаше бъдещия херцог Кейли. И на всичкото отгоре този бъдещ херцог й беше заявил, че я обича — даже я бе помолил да се омъжи за него. Естествено това негово безумие имаше обяснение — тя го бе намерила миналата нощ и сега беше много доволна от себе си. Причината беше самата тя. Лекомислието й и пълната липса на задръжки я бяха докарали до това положение. Никога преди не беше имала подобни трудности. Най-сетне, когато пропяха първи петли. Мередит заспа дълбоко, облекчена от решението, което беше взела. Възнамеряваше колкото се може по-скоро да го превърне в действителност.
— Моля те, Нан, приготви ми костюма за езда. Имам разговор с мистър Доун във Фоуей. — Мередит отметна завивката и стъпи с босите си крака на дъбовия под, затоплен от лъчите на утринното слънце. Тя се прозя, протегна се, прогони решително чувството за празнота и изхлузи нощницата през главата си. Никога не се беше интересувала кой знае колко от собственото си тяло, защото не разполагаше с време и беше имала твърде малко поводи в досегашния си добродетелен живот. Днес обаче, докато се миеше със студена вода, забеляза твърдостта и дължината на крайниците си и се зарадва на гладката си кожа. Когато докосна гърдите си, връхчетата им щръкнаха и порозовяха също както през последната нощ под милувката на една друга ръка.
Тя застана пред огледалото и се огледа любопитно, без да обръща внимание на неодобрителните погледи на Нан. Дали тялото й беше привлекателно за мъжете? Съпругът й често й беше казвал, че не била съвсем по вкуса му. Той твърдеше, че имала момчешки бедра, гърди като лимони, нищо, за което мъжът можел да се хване. Изобщо не приличала на Джорджиана Колиер, която още на осемнадесет години имала извивки на Венера.
— За какво мислиш? Стоиш пред огледалото без дрехи и се разглеждаш. Това не е прилично, Мередит! — Нан пъхна в ръката й ризата. — Имаш тялото, което ти е дал господ, и не можеш да го промениш.
— Права си — съгласи се тъжно Мери. — И аз стигнах до същото заключение.
— Защо изобщо те занимават подобни мисли? — Интелигентните очи на Нан гледаха остро и строго, сякаш Мери ходеше още на училище и беше скрила от нея някаква нещастна тайна.
— О, нищо ми няма. — Мередит обърна гръб на огледалото и бързо започна да се облича.
Нан изръмжа недоверчиво, но не зададе повече въпроси за огромно облекчение на възпитаницата си. В действителност възрастната жена имаше свое мнение за това странно поведение, но беше твърде мъдра, за да заговори за него. Предположенията й със сигурност щяха да бъдат отречени, и то с гняв.