Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Тя се обърна към Хеши. Бяха се запознали в психиатричната клиника и моментално взаимното им нещастие протегна ръка за прегръдка. Хеши я спаси, когато двама санитари се опитаха да я изнасилят. Тогава той просто ги разблъска. Санитарите ги заплашиха и те им обещаха да не казват нито дума. Но Хеши умееше да изчаква. И зачака. Две седмици по-късно налетя с открадната кола на един от гаднярите. Докато онзи лежеше ранен, Хеши даде на заден ход над главата му и като нагласи гумата до основата на шията му, натисна педала на газта. Месец по-късно вторият тъпак — старшият санитар — беше открит в дома му. Четирите му пръста бяха откъснати. Не отрязани или накълцани, а усукани. Съдебният лекар го установи по кръговите разкъсвания. Пръстите бяха извивани, докато сухожилията и кокалчетата не се бяха скъсали. Лидия все още пазеше един от пръстите някъде в мазето.

Преди десет години двамата избягаха заедно и смениха имената си. Промениха външността си само колкото бе необходимо. Започнаха живота си наново, като ангели на отмъщението, осакатени, но недосегаеми, издигнати над сганта. Тя вече не се нараняваше, а ако го правеше, поне намираше отдушник.

Имаха три жилища. Хеши предполагаемо живееше в Бронкс. Тя имаше апартамент в Куийнс. Двамата имаха работни адреси и телефони, или офиси, ако така ви харесва. Никой от тях не искаше да се знае, че всъщност бяха екип, че поддържат връзка помежду си и са любовници. Преди четири години Лидия купи под чуждо име яркожълта къща. Имаше две спални, баня и отделна тоалетна. Кухнята, в която Хеши седеше в момента, беше просторна и приветлива. Намираха се край езеро, заобиколено от планински върхове в северната част на Морис Каунти, Ню Джърси. Тук цареше спокойствие. Обичаха залезите.

Лидия продължи да се любува на снимките на Пикси Трикси. Опита се да си припомни какво бе чувствала тогава. Спомените бяха почти изличени. Хеши застана зад гърба й и зачака с обичайното си търпение. Някои биха казали, че двамата с Хеши са хладнокръвни убийци. Това, както Лидия осъзна твърде скоро, беше в голяма степен погрешно употребен израз и поредната холивудска измислица. Както прелестта на Пикси Трикси. Никой не влиза в този жесток бизнес просто защото е доходен. Има и по-леки начини да се изкарат пари. Например да работят като професионалисти. Да държат емоциите под контрол. Дори можеха да се самозаблуждават, че онова, което вършат, е обикновен работен ден в офиса, но ако трябваше да се отнесат честно, причината да се движат от лошата страна, бе, че това им харесваше. Лидия го съзнаваше. Да наранява някого, да убива хора, да затъмни или да изгаси светлината в нечии очи… не, това не й беше нужно. Не се стремеше към него, както се бе стремила към светлината на прожектора. Но в същото време нямаше как да сбърка и приятния гъдел от облекчената си болка.