Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Докато Неопетнените стигнат града, слънцето вече залязло — продължи той. — Врани и вълци пирували под стените с останките на тежката кохорска конница. Ярките знамена и Вторите синове били побягнали, както става обикновено с наемниците пред лицето на безнадеждната участ. Когато мракът паднал, дотраките се оттеглили в становете си да пият и да се веселят, но никой не се съмнявал, че на следващата заран ще се върнат да премажат градските порти, да щурмуват стените и да насилват, да плячкосват и да заробват колкото си щат… Но когато дошла зората и Темо с неговите кръвни ездачи повели своя халазар от лагера, заварили три хиляди Неопетнени, строени пред портите с разветия над главите им пряпорец на Черната коза. Толкова малка сила можели лесно да притиснат по фланговете, но нали ги знаете дотраките. Тези мъже били пешаци, а пешаците стават само да ги стъпчеш.
— Дотраките нападнали — продължи сир Джора. — Неопетнените стегнали щитовете си като стена, снишили копията си и останали непоклатими по местата си. Непоклатими срещу двадесет хиляди крещящи конници, с техните звънци в косите.
Той помълча и се загледа сякаш някъде много далече.
— Осемнадесет пъти нападали дотраките и се разбивали в тази стена от щитове и копия като вълни в скалист бряг. Три пъти пращал Темо стрелците си и стрелите се изсипвали като пороен дъжд над Трите хиляди, но Неопетнените само вдигали щитовете над главите си, докато шквалът не отмине. Накрая от тях останали само шестстотин… но над дванадесет хиляди дотраки паднали на полето на битката, в това число самия хал Темо, неговите кръвни ездачи, неговите кос и всичките му синове. На заранта на четвъртия ден новият хал повел оцелелите покрай портите на града в бавна процесия. Един по един, всеки мъж отрязвал плитката си и я хвърлял пред нозете на Трите хиляди… От този ден градската стража на Кохор е съставена единствено от Неопетнени, всеки от които носи дълго копие, на което се развява плитка човешка коса.
— Ето това ще намерите в Ащапор, ваша милост — довърши той. — Слезте там, а след това продължете по суша за Пентос. По-дълго ще е, да… но когато седнете да споделите хляба на магистър Илирио, ще имате зад себе си хиляда меча, а не само четири.
„Да, в това има мъдрост — помисли Дани, — но…“
— Как бих могла да купя хиляда войници роби? Единствената ценност, с която разполагам, е короната, която ми подари Братството на турмалина.
— Драконите ще се окажат също такова чудо в Ащапор, каквото бяха в Карт. Възможно е робовладелците да ви обсипят с дарове, както картците. Ако не… тези кораби возят не само вашите дотраки и конете им. Взели са и търговски стоки от Карт, аз обходих трюмовете и сам ги видях. Топове коприна и бали с тигрова кожа, кехлибар, нефрит, шафран, мирта… робите са евтини, ваша милост. Тигровите кожи са скъпи.
— Но тези тигрови кожи са на Илирио — възрази тя.
— А Илирио е приятел на дома Таргариен.
— Точно затова нямаме право да му крадем стоката.
— Каква полза от богати приятели, щом не са готови да предоставят богатството си за каузата ви, кралице? Ако магистър Илирио ви го откаже, значи е поредният Ксаро Ксоан Даксос с двойна гуша. А ако е искрено отдаден на вашата кауза, няма да ви откаже някакви си три товара със стока. Какво по-добро вложение на тези тигрови кожи от това да купите с тях основата на бъдещата си армия?
„Истина е.“ Дани изпита нарастваща възбуда.
— Такъв дълъг поход крие опасности…
— По морето също има опасности. По южния път дебнат корсари и пирати, а на север от Валирия Пушливото море е обладано от демони.
Една буря може да ни потопи или разпръсне, някой кракен може да ни притегли надолу или… или може отново да се озовем в безветрие и да умрем от жажда, докато чакаме да лъхне вятър. Един поход крие други опасности, кралице моя, но не по-големи.
— А ако капитан Гролео откаже да смени курса? А Арстан, а Белвас Силния, те какво ще направят?
Сир Джора се изправи.
— Може би е време да го разберем.
— Да — реши тя. — Ще го направя! — Отметна завивките и скочи от постелята. — Веднага ще се видя с капитана и ще му заповядам да се насочим към Ащапор. — Наведе се над раклата си, отвори капака и измъкна първата дреха, която й попадна — широки панталони от пясъчна коприна. — Подай ми колана с медальоните — заповяда тя на Джора, докато надигаше пясъчната коприна по бедрата си. — И елека ми… — започна тя и се извърна.
Сир Джора плъзна ръце около нея.
— О! — успя само да каже Дани, когато той я хвана и впи устни в нейните. Миришеше на пот и на сол, и на кожа, а железните пъпки на елека му се забиха в голите й гърди когато я притисна до себе си. Едната му ръка я държеше за рамото, а другата се плъзна по гръбнака й и надолу, и устата й се отвори за езика му сама. „Брадата му боцка — помисли тя, — но устата му е сладка.“ Дотраките не носеха бради, само дълги мустаци и само хал Дрого я беше целувал преди. „Не бива да прави това. Аз съм негова кралица, не съм му жена.“