Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Ето това ще намерите в Ащапор, ваша милост — довърши той. — Слезте там, а след това продължете по суша за Пентос. По-дълго ще е, да… но когато седнете да споделите хляба на магистър Илирио, ще имате зад себе си хиляда меча, а не само четири.

„Да, в това има мъдрост — помисли Дани, — но…“

— Как бих могла да купя хиляда войници роби? Единствената ценност, с която разполагам, е короната, която ми подари Братството на турмалина.

— Драконите ще се окажат също такова чудо в Ащапор, каквото бяха в Карт. Възможно е робовладелците да ви обсипят с дарове, както картците. Ако не… тези кораби возят не само вашите дотраки и конете им. Взели са и търговски стоки от Карт, аз обходих трюмовете и сам ги видях. Топове коприна и бали с тигрова кожа, кехлибар, нефрит, шафран, мирта… робите са евтини, ваша милост. Тигровите кожи са скъпи.

— Но тези тигрови кожи са на Илирио — възрази тя.

— А Илирио е приятел на дома Таргариен.

— Точно затова нямаме право да му крадем стоката.

— Каква полза от богати приятели, щом не са готови да предоставят богатството си за каузата ви, кралице? Ако магистър Илирио ви го откаже, значи е поредният Ксаро Ксоан Даксос с двойна гуша. А ако е искрено отдаден на вашата кауза, няма да ви откаже някакви си три товара със стока. Какво по-добро вложение на тези тигрови кожи от това да купите с тях основата на бъдещата си армия?

„Истина е.“ Дани изпита нарастваща възбуда.

— Такъв дълъг поход крие опасности…

— По морето също има опасности. По южния път дебнат корсари и пирати, а на север от Валирия Пушливото море е обладано от демони.

Една буря може да ни потопи или разпръсне, някой кракен може да ни притегли надолу или… или може отново да се озовем в безветрие и да умрем от жажда, докато чакаме да лъхне вятър. Един поход крие други опасности, кралице моя, но не по-големи.

— А ако капитан Гролео откаже да смени курса? А Арстан, а Белвас Силния, те какво ще направят?

Сир Джора се изправи.

— Може би е време да го разберем.

— Да — реши тя. — Ще го направя! — Отметна завивките и скочи от постелята. — Веднага ще се видя с капитана и ще му заповядам да се насочим към Ащапор. — Наведе се над раклата си, отвори капака и измъкна първата дреха, която й попадна — широки панталони от пясъчна коприна. — Подай ми колана с медальоните — заповяда тя на Джора, докато надигаше пясъчната коприна по бедрата си. — И елека ми… — започна тя и се извърна.

Сир Джора плъзна ръце около нея.

— О! — успя само да каже Дани, когато той я хвана и впи устни в нейните. Миришеше на пот и на сол, и на кожа, а железните пъпки на елека му се забиха в голите й гърди когато я притисна до себе си. Едната му ръка я държеше за рамото, а другата се плъзна по гръбнака й и надолу, и устата й се отвори за езика му сама. „Брадата му боцка — помисли тя, — но устата му е сладка.“ Дотраките не носеха бради, само дълги мустаци и само хал Дрого я беше целувал преди. „Не бива да прави това. Аз съм негова кралица, не съм му жена.“