Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Не ти харесва — каза Бо и вдигна поглед от чашата, която наливаше с коняк, забелязал сълзите в очите й.
— Напротив. Много ми харесва.
Той леко се намръщи.
— Плачеш.
— Защото е толкова красива — тихо отвърна Сирина.
— Сигурна ли си? Можем да ти намерим нещо друго — предложи той и се зачуди дали госпожа Мор можеше да изработи още един тоалет, без да са го поръчали предварително.
— Не, не — отговори Сирина и внимателно сложи пищната рокля на леглото. — Изключително много ми харесва.
Бо тихо въздъхна, облекчен, че няма да търсят нова рокля.
— Не е нужно да стоим дълго у Деймиън, ако не искаш — подхвърли той, забелязал замисленото й изражение.
— Нямам нищо против — отвърна тя и го погледна от другата страна на леглото, а по лицето й бавно грейна плаха усмивка. — И наистина съм ти много благодарна за чудесните дрехи.
— Не благодари на мен — нежно отвърна той, хванал с две ръце чашата, за да стопли питието. — Ти си ги плати.
— За това, че ме накара да отидем при госпожа Мор. — На лицето й отново беше дружелюбната усмивка, която познаваше. — И за удоволствието, което ми достави там — мило добави тя.
— Да ти доставям удоволствие е нещо, което много обичам, сладурче — каза той с кадифен глас.
— Значи нямаш нищо против да те придружа до Италия.
— Само да си се опитала да ми избягаш.
— Предполагам, че казваш това на всички жени.
Думите й го накараха да се замисли, защото дотогава никога не го беше правил, никога не беше изпитвал някакви собственически чувства към жените.
— Не, никога — каза той с риск да отрече добре развитото си чувство на безразличие, защото се чувстваше рядко щастлив в нейно присъствие.
После обаче пресуши коняка на един дъх, сякаш подобни упадъчни чувства се нуждаеха от подсилване.
— Може би ще си промениш мнението, ако стана прекалено взискателна в леглото — подметна Сирина, без да е разбрала цялата важност на признанието му.
Той леко подигравателно вдигна вежди.
— Да не би да нараних любовчийската ти гордост? — засмя се Сирина.
— Трябва да си поддържам репутацията — проточи Бо, нахален и прям, с весело изражение. — Огорчен съм, че поставяш под съмнение усилията ми.
Тя изведнъж го видя в истинската му роля — красив и безнравствен млад аристократ, който си играе на любов:
— За теб е просто игра, нали?
Той издържа на погледа й и не извърна очи.
— Понякога — каза младият граф.
Тя продължи да го гледа в очите.
— А сега?
Сирина никога не беше ставала свидетел на такава тишина. Сякаш наситеността й оказваше физически натиск над сетивата й, сякаш прогонваше въздуха от дробовете й.
Изражението му беше непроницаемо, докато внимателно поставяше чашата върху шкафа за напитки.
— Различно е — промълви той, а тонът му изведнъж беше охладнял.
Не трябваше изобщо да му задава този въпрос, осъзна тя. Всяка здравомислеща жена би се постарала да избегне подобно неблагоразумие.
— Прощавай — извини се тя. — Много нетактично от моя страна.
Извинението й го накара да се подсмихне.
— Нямам нищо против да ме питаш, ако и ти нямаш нищо против да не ти отговарям.
Тя се отпусна на леглото с преувеличена въздишка и повдигна глава, за да го изгледа закачливо:
— Толкова много имам да уча по любовно майсторство.
Той заобиколи леглото и застана до краката й. Износената й кафява рокля по странен начин я караше да изглежда още по-красива.
— Не прави усилия… — тихо каза Бо, запленен от ведрото й настроение.
— За какво? — попита тя, объркана от сериозността си.
— Да учиш модни любовни номера… като всички… — замълча той, като наум отхвърляше цял куп неподходящи фрази.
— Другите? — прошепна Сирина.
— Щях да кажа като всички фатални жени — дискретно завърши той. — Харесваш ми, такава каквато си.
Думите му я накараха да изпита голямо щастие, а усещането беше толкова блажено, че тя се учуди на въздействието на тази толкова простичка фраза. И дори когато си повтаряше да внимава с чаровните любовчии, тя копнееше за обичта му.
— Дълго ли трябва да останем в посолството? — попита младата жена припряно и задъхано, уплашена, че отново беше превишила правата си.
По погледа му обаче личеше, че е в добро настроение! Той също се усмихна бавно, сякаш очакваше някакво предложение.