Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Взех ключа от полицата в стаята на пазачите, където те държат резервните си ключове. Няма да забележат липсата му веднага. Ще го върна, преди да са разбрали. Не се тревожи. Никой не ме забеляза.
— Елизабет…
— Хайде, Абърнати! Какво чакаш още?
Абърнати беше загубил способността си да мисли и гледаше с празен поглед отворената врата на клетката.
— Ужасно е опасно за теб да…
— Искаш ли да излезеш от тук или не? — попита тя с известно раздразнение.
Долу в коридора, зад входната врата затворените кучета изведнъж започнаха да лаят, като нададоха ужасен вой.
— Да, искам — веднага отвърна Абърнати и пропълзя през отворената врата.
Той застана прав в коридора за първи път, откакто бе затворен тук, и мина през процепа в стената, за да стигне до някаква стълба оттатък. Елизабет се обърна и затвори скрития отвор в стената зад себе си. Лаят на кучетата стихна и настъпи отново тишина.
Двамата останаха един миг в пълен мрак, докато Елизабет успя да запали фенерче. Абърнати с приятна изненада установи, че още си спомняше нещо, което бе прочел за фенерчетата в едно от нейните списания, когато стоеше затворен в стаята й. Това го накара да повярва, че не е загубил силите си чак толкова, колкото си мислеше.
Елизабет тръгна нагоре по стълбите, докато Абърнати чинно я следваше.
— Нямаме много време — говореше тя. — Господин и госпожа Коулс сигурно вече са тук, за да ме закарат за представлението на училищния хор. Помниш ли приятелката ми Нита? Това са родителите й. Сега са при баща ми, а аз им казах, че отивам да се облека — Абърнати обърна внимание, че тя е облечена в плисирана бледорозова рокличка. — Мислят си, че правя в момента тъкмо това. Нита е горе в стаята ми да пази. Престори се, че ми помага в обличането. Когато отидем там, тя ще слезе и ще каже на родителите си и на баща ми, че съм готова и всеки момент идвам. Докато тя прави това, аз ще те изведа по стълбите до една задна врата, която води в двора. Колата на семейство Коулс е паркирана там и можем да те скрием в багажника. И направо си свободен. Планът е съвършен! Стражите няма да се решат да проверяват колата на семейство Коулс, при положение, че баща ми е с тях.
Абърнати я погледна уплашено.
— Ще бъда в автомобил ли? В един от онези механични…
— Шшшт! Да, да, в автомобил! Само ме слушай, ако обичаш — Елизабет нямаше време за никакви прекъсвания. — Щом стигнем училището, всички ще слезем, за да се подготвим за представлението, но аз ще кажа на Коулс, че трябва да се върна за портмонето си, което ще оставя в колата. Щом дойда, ще отворя колата и ще те пусна, разбра ли?
Абърнати клатеше глава с известно съмнение в думите й.
— Ами какво ще стане, ако не успееш да ме измъкнеш оттам? Ами ако аз…?
— Абърнати! — викна му Елизабет вбесена. — Няма защо да се тревожиш, разбрано ли е? Ще те измъкна. А в багажника на колата ще можеш да си дишаш съвсем спокойно. Чуй ме сега! Намерих човек, който ще ти помогне да стигнеш до Вирджиния.
Бяха се изкачили на площадка, където стълбището свършваше пред една врата. Елизабет се обърна с грейнал поглед.
— Името му е господин Уитсел. Той е дресьор на кучета. Обикаля училищата и говори за това, че трябва да се грижим за кучетата и други такива неща. Каза, че ако те заведа при него, той ще ти помогне. А сега, почакай ме тук.
Тя отвори вратата, подаде фенерчето на Абърнати и изчезна във входа, като отново затвори вратата зад гърба си. Абърнати остана да чака, насочил фенерчето към стената. Нещата се развиваха твърде бързо за него, но нямаше какво да се прави. Дори и най-малкият шанс да се измъкне от Гроум Уайт и Майкъл Ард Ри трябваше да се използва.
Елизабет се върна почти веднага, облечена в палто, шал и ръкавици.
— Облечи това — каза му тя и му подаде старо връхно палто и широкопола шапка. — Взех ги от мазето, където държат старите вещи.
Тя пое фенерчето, докато той се опитваше да надене палтото и шапката. Палтото му висеше като торба, а шапката все се изместваше. Елизабет го изгледа и се разсмя.
— Имаш вид на шпионин!
Преведе го през един отвор в стената в мазе, пълно с метли, парцали и ведра за вода. После спря, надникна през вратата навън и му махна да я последва. Те се промъкнаха през коридора до задното стълбище, което се спускаше надолу до една двойна врата, от която излязоха в задния двор.
Абърнати надникна през стъкленото прозорче на вратата през рамото на Елизабет. Един автомобил беше паркиран непосредствено до стената на замъка. Лампи осветяваха двора в бледожълти светлини, но наоколо нямаше никого.
— Готов ли си? — обърна се към него тя.
— Готов съм — отвърна той.