Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
Тя отвори двойната врата и се завтече към колата. Абърнати я последва. Докато стигна до нея, тя вече бе отворила вратичката на шофьора и бе натиснала копчето за отваряне на капака на багажника.
— Побързай! — прошепна му тя и бързо му помогна да се пъхне вътре. — Не се тревожи за нищо! — каза му, когато той вече бе настанен, и остана за миг с ръце върху капака. — Веднага ще се върна да те измъкна навън, щом стигнем училището! Имай търпение!
Капакът се спусна и тя изчезна.
Абърнати лежеше скрит в колата едва от няколко минути, когато чу гласове, които приближиха, вратите за пътници се отвориха и затвориха и моторът забоботи. Колата потегли и го разтърси целия, докато вземаха завоите и постепенно набираха скорост. Багажникът беше постлан с мека постелка, но нямаше добро уплътнение, тъй че Абърнати целият се натърти. Опита се да се хване за нещо, но не намери за какво и не му оставаше нищо друго, освен да се подпира за капака и страните на колата.
Пътуването му се стори нескончаемо. И нещо по-лошо — колата започна да изпуска много противна миризма, от която на Абърнати започна да му се гади и го заболя глава. Започна да се съмнява, че ще издържи на всичко това.
Най-сетне автомобилът забави и спря, вратите отново се отвориха и затвориха, гласовете се отдалечиха и всичко отново стихна, като се чуваха само далечните шумове от други врати, които се отваряха и затваряха и други гласове, които разговаряха. Абърнати чакаше търпеливо, като отпускаше мускули, разтриваше напрегнатите си сухожилия и натъртените си кокали. Той най-тържествено си обеща, че ако успее някак си да стигне до Отвъдната земя, никога повече, при никакви обстоятелства няма да стъпи в някое от тези ужасни механични чудовища.
Времето минаваше. Елизабет така и не се появяваше. Абърнати лежеше в тъмното и се вслушваше да чуе стъпките й, като си мислеше за най-лошото — че нещо й е попречило да се върне и той ще остане затворен тук за неограничено време. Налегна го дрямка. Беше вече почти заспал, когато чу шум от стъпки.
Вратата на колата се отвори, капакът на багажника се вдигна и ето че се появи Елизабет. Тя едва си поемаше Дъх.
— Побързай, Абърнати, трябва да се връщам веднага! — тя му помогна да се измъкне от багажника. — Извинявай, че толкова се забавих, но баща ми искаше да дойде с мен и трябваше да изчакам, докато… Добре ли си? Изглеждаш направо смазан! О, съжалявам за всичко това, наистина съжалявам!
Абърнати веднага тръсна глава.
— Не, не! Няма за какво да се извиняваш. Всичко е наред, Елизабет — няколко закъснели се задаваха в далечината и той се загърна по-добре в палтото си и пооправи широкополата си шапка. После се приведе към нея. — Благодаря ти, Елизабет — тихо й каза. — Благодаря ти за всичко.
Тя го прегърна, после бързо се отдръпна.
— Господин Уитсел живее няколко мили на север оттук. Трябва да тръгнеш по този път — и тя му го посочи. — Щом стигнеш път със знак Горски парк, ще свърнеш в дясно и ще броиш номерата, докато стигнеш 2 986. Отляво е. О, Абърнати!
И тя отново го прегърна, а той на свой ред отвърна на прегръдката й.
— Не се тревожи. Ще го намеря, Елизабет — увери я той.
— А сега трябва да вървя — каза тя и тръгна да се отдалечава. Но след малко се обърна и се върна. — Почти щях да забравя. Вземи това — и тя му пъхна един плик в лапата.
— Какво е то?
— Парите, които ти обещах. За самолетен билет или за каквото друго ти потрябват. Можеш спокойно да ги вземеш — бързо добави тя, когато той се опита да й ги върне. — Може да ти са необходими. Ако ли не, ще ми ги върнеш, когато се видим отново.
— Елизабет…
— Не, задръж ги! — настоя тя и бързо се обърна и започна да се отдалечава. — Сбогом, Абърнати! Много ще ми липсваш!
Тя затича към сградата на училището и се изгуби.
— И ти ще ми липсваш — промълви Абърнати подире й.
Наближаваше полунощ, когато Абърнати стигна по алеята до 2986 номер на Горски парк, все още с широкополата шапка на главата и огромното палто. Беше свърнал неправилно по-рано и се оказа принуден известно разстояние да се върне. Когато наближи малката къщичка с капаци на прозорците и сандъчета с цветя, успя да зърне през полуспуснатия транспарант на предния прозорец един мъж, който дремеше на стола. Лампата, която светеше до него, беше единственото осветление в къщата.
Абърнати предпазливо приближи до вратата и почука. Когато никой не откликна, той почука отново.
— Да, какво има? — викна един глас отвътре. Абърнати не знаеше какво да каже, тъй че зачака. След малко гласът се чу пак:
— Е, добре. Почакай една минута. Идвам.
Чу се шум от приближаващи стъпки. Входната врата се отвори и мъжът, който беше седял на стола се появи със сънливи очи и брадясал, обут в джинси и работна риза, разкопчана до кръста, върху тениска без ръкави. Малко черно пуделче застана до него и започна да души.