Първият крал на Шанара

Той остана в дома на родителите си, и двамата вече доста остарели, погълнати почти изцяло от ежедневието и добруването на децата си. Те го разпитваха за живота му в Паранор, но лесно се уморяваха и не настояваха за подробности. За Господаря на Магията и черепоносците не знаеха нищо. За тролската армия бяха чували само слухове. Живееха в малка къщичка в края на Градините на живота, до течението на Каролан, и прекарваха дните си, като работеха в миниатюрната си градинка или се отдаваха на интересите си — баща му рисуваше върху коприна, а майка му тъчеше. Разговаряха с него, докато работеха, редуваха се да му задават въпроси, погълнати в заниманията си, слушайки го с половин ухо. Дребни, крехки, чезнещи пред очите му, те му напомняха за несигурността на живота, който той съвсем доскоро смяташе за неизменен.

Семейството на брат му живееше в Саранданон, няколко мили на югозапад, и затова Тей се опита да научи каквото може от родителите си. Никога не бе поддържал близки отношения с брат си и не го беше виждал повече от осем години, но слушаше за него с интерес и беше доволен да чуе, че се справя добре с обработването на земята.

Сестра му Кира беше нещо съвсем друго. Тя живееше в Арборлон и той отиде да я види още през първия си ден у дома. Откри я въвлечена в борба да облече най-малкото си дете. Лицето й беше все още младо и свежо, енергията й — все още неизчерпаема, усмивката й — топла и пленителна, като птича песен. Тя се втурна към него със сърдечен смях, озова се в прегръдките му и го стиска, докато не му се стори, че ще се пръсне. Заведе го в кухнята и му наля изстуден ейл, настани го на старата дървена пейка и го заразпитва за живота му, като едновременно с това му разказваше за своя. Споделиха тревогите си за родителите, припомняха си истории от детството и не усетиха кога мръкна. Срещнаха се отново на следващия ден и заедно със съпруга на Кира и децата отидоха на пикник в гората край Пеещия ручей. Кира го попита дали вече се е видял с Джърл Шанара и повече не го спомена. Часовете се изнизваха и Тей почти бе на път да забрави за истинската причина, която го бе довела у дома. Децата играеха с него, но накрая се умориха и седнаха на брега на ручея, като пляскаха с крака в студената вода, докато той разговаряше с родителите им за начините, по които светът се променяше. Зет му беше кожар и редовно търгуваше с другите раси. Вече не изпращаше търговците си в Северната земя, чиито обитатели бяха поробени. Носят се слухове, каза той, за зли създания, крилати чудовища и мрачни сенки, за зверове, които нападат свирепо хора и елфи. Тей слушаше, кимаше и потвърждаваше, че също е чул за това. Стараеше се да не поглежда към Кира, докато говори. Не искаше тя да види онова, което се криеше в очите му.