Бхагавад гита

Арджуна пита кой от двата метода — стремежът към непроявеното или към проявеното — по-добре и по-бързо ще доведе до целта на освобождението… През цялото време пред Арджуна стои един въпрос: „Как мога да достигна благото?“ От тази гледна точка дванадесета глава е непосредствено и органически свързана с теософските глави — от седма до единадесета.

Арджуна е получил наставления за двете форми на божеството, така както в първата част (от първа до шеста глава), посветена на етиката, е получил наставления за двата пътя към него — санкхя и йога. Както там, така и тук той преминава непосредствено към практическо осъществяване на знанието. Шри Кришна отговаря на ученика, че няма принципна разлика между единия и другия метод, както няма принципна разлика между проявения и непроявения Дух, тъй като това не са два различни духа, а Един и Единствен.

Всичко се свежда до практическото поставяне на въпроса, защото и единият, и другият път водят към една цел — освобождението. Но за въплътения „пътят на непроявеното е безмерно труден“ (XII, 5). Без да го отрича, Шри Кришна признава, че е непосилен или почти непосилен за чо-

Така „Бхагавадгита“ поднася учението си за световната Душа не като отвлечена гносеологическа концепция, а — изразено на съвременен език — като „работна теория“, позволяваща по-успешно приближаване към целта, защото „Бхагавадгита“ признава бхакти за основна движеща сила, а по отношение на непроявеното бхакти е почти неосъществимо.

В концепцията на поемата учението за персонализирания бог не е догма, отстъплението от която да води до порицание. Стихията на „Бхагавадгита“ е в свободния духовен живот. Но без да налага догми, „Бхагавадгита“ настоява за практическо прилагане на своето учение. Това е недооцене-но от европейските критици на произведението. В дванадесета глава са изредени различни видове духовни упражнения, които излизат от рамките на тясно йогистките (в смисъла, застъпен в йогасутрите). „Бхагавадгита“ говори за задълбочено четене, вглъбяване, постъпки (XII, 12). Всичко е годно за всео-бемащата цел, която човек си е поставил — той не би трябвало да се ограничава в рамките на догмите и обредите. „Бхагавадгита“ съветва човека да се обърне към себе си и сам да определи способностите си: изпробвай всичко, избери това, което е най-приемливо за теб, което съответствува на твоята Духовна нагласа: твоят вътрешен двигател обаче трябва да бъде бхакти, без нея всякакви други външни форми, дори „най-действените“ са безсилни.