Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Конструкцията й бе паянтова и най-вероятно щях да прекърша задната плоскост. Таранният удар щеше да захлупи почетните гости. Под тънките дъски, шперплат и летви щяха да останат хора с костюми и ордени. Начело с Втория или Третия…
Пази Боже! Изключено! В някои случаи с Величието трябва да се постъпва като с жена при полов акт. Трябва да бъде щадено!… Ако искаш да си икономисаш главоболията…
Каквото и да станеше оттук-нататък, вече бях автор на христоматиен гаф. Ако излезех от положението, се раждаше виц. И щях да потвърдя реномето си на експериментатор, който никога не се дави… Е, чакаше ме служебно наказание, но кожата оставаше здрава. Ако се осакатях, нямаше наказание, но ставах за смях и на кокошките. И което е още по-лошо — адресат на съжаление. Като калпав неудачник…
Без тия!
… Възможни варианти, които ми остават? Топола вляво или топола вдясно от трибуната? Избор — дясно! Короната й е по-голяма и по-плътна. Леко, леко — трябва да се насоча към най-гъстата част. Ето, тук…
Скоростта, с която летя срещу клоните, е доста голяма. Инстинктът настоява да се отклоня, но въобще не трябва да му поддавам! Защото сблъсъкът с короната е най-добрият от оставащите ми варианти.
Меко потънах в пъстрата зеленина и без особено усилие се закрепих върху някакъв клон. Под мен падна облак от късни есенни листа.
… Един от способите да формираш характер: създаваш си проблеми, а след това ги преодоляваш.
Двадесетина минути сваляхме купола.
Под дървото се събра тълпа доброжелатели, която ни напътстваше с ценни съвети. Получаваха се съдържателни диалози между тия, лазещи по високото, и ония, даващи напътствия от ниското.
После стиснах ръката на Втория. Или на Третия?… Даже бях потупан по рамото от височайшата десница. На висок глас беше направено и обобщението: „Парашутизмът не е за всеки. Но нашите парашутисти още веднъж показаха, че за тях невъзможни положения няма! Така де…“
Така си е…
После и Юлия не пропусна да ми каже нещо. Не толкова патетично и ласкаво. В смисъл — щяха да ти се случат някои случки… Ама извади късмет. А за експериментите ти — пак ще си говорим, но тоя път сериозно!
Сто и първо китайско предпоследно предупреждение. Изразът беше неин, но мина през моята глава.
Успях да си задържа устата затворена и не цитирах на Юлия собствените й думи. Мълчаливостта ми приятно я изненада. Осъзнавах, че напомнянето на афористичната й мисъл в никакъв случай не би я направило щастлива.
А пък и… Перефраза на популярна сентенция, очебийна по практичността си: няма смисъл да се припомнят истории за удавници на излезлия сух от водата! Точно в такива случаи той е коравоглав и невъзприемчив към очевидното.
Нямаше трагедия, имаше атракция с неподправен риск и оптимистичен край.
После, докато слизахме към града, в автобуса научих новина от днешния ден. Не от раздела вицове и атракции.
Беше загинал един поляк от клуба на Барбара. Как се нарича? Владимир Комар.
Другият Владимир беше изтеглил лошо билетче.
Не познавах Комар. И уж не приех новината като нещо особено впечатляващо. Хората постоянно умират. При рисковите дейности, въпреки по-изострения инстинкт за самозащита — даже повече. Но вестта явно ми беше подействала. Отнякъде ми просветна отдавнашна случка. От хлапешките години.
… В махалата доживяваше последните си дни старица. Вече не помнех нито лицето, нито походката й.
Дълбоко в мен се бе утаило едно изживяване, свързано с нея. Толкова силно, че едва ли ще се разделя някога с него.
Бабката живееше в масивна едноетажна каменна къща с покрив от сиви плочи, покрити с мъх.
Неин съсед и мой приятел беше дочул от възрастните нещо потресаващо. На тавана на къщата, всред парцали и боклуци, се намирала страхотна ценност. Истински стар грамофон. От тия с огромните фунии, като във филмите на Чаплин.
Някога, преди много години, мъжът на бабката работил в митичната Америка. Прибрал се с грамофон и долари. Постъпил мъдро — с доларите купил ниви и построил къща. А грамофонът?… Грамофонът утвърждавал собственика си, бивш обикновен селянин, в друга, по-висша категория — на тия, които разбират от модерното в живота!
Вероятно в част от хубавите си години човекът е бил доволен от себе си?…
Дядото отдавна си беше отишъл. Но грамофонът беше някъде там, горе… Таванът излъчваше сияние, което ни пощури.
Не знам защо тази машинка така развинти въображението ни? Още повече, че си нямахме идея какво бихме могли да правим с нея? И как бихме обяснили на родителите си откъде я имаме?
Но знаехме, бяхме убедени, че трябва да бъде наша!