Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Зимни скокове се организираха по изключение. Но започнах да се ослушвам дали няма да стане някакво малко чудо.
Големи чудеса се случват рядко. Но малките ме навестяват понякога.
Прибирах се в общежитието. На рафта на стаята си намерих третото поред писмо от Барбара. И бележка: „Ела довечера в аероклуба. Планират за утре скокове на Витоша. Щели да ни съзерцават някакви величия. Емо“
В този момент бях добре настроен към величията. Макар че, по принцип, ми намирисваха на мухъл и одеколон. А и не знаех за кои величия точно става въпрос. Можеха да бъдат от столичен мащаб. А можеха да бъдат и от национален, какво щастие…
Скоковете на стадиони, малки площадчета и горски поляни бяха обикновено доста сложни. Ако не построиш правилно глисадата и не уцелиш площадката, можеш да се видиш я на покрив, я върху капака на паркирана наблизо кола. И къде ли не още… Чисто адреналиново предизвикателство първо към собствената персона. А също така и възможност да дадеш началото на мит, който ще се разказва и след години от наблюдаващите отдолу.
При тези скокове се срещахме с величията, които съпреживяваха радостите на любимия си народ. Може да се каже, че величията обичаха да се размесват с простосмъртните. Така демонстрираха единството на партия и нация. Още от време оно всепризнати майстори на партийно-националното шоу са всеизвестните Адолф и Йосиф. По силата на константна случайност, където се появи величие, се появяват също и униформени, и цивилни със сиви шапки. Но те в никакъв случай не пречат на осъществяването на живия контакт между народ и партия.
Определено величията бяха солта на програмата. Без тях всичко би било постно и скучно. Казано в стила на китайски хунвейбин: Да живее партията и нейният водач — разбирай буцата сол — другарят Мао!
Утре лекциите губеха по точки.
На другата сутрин пътувах към летището, но не с автобус. Този ден осмината посочени от пръста на провидението бяха VIP персони. Караха ги с три черни „Волги“ с правителствени номера.
Поляната, хангарите, олющените бараки… Всичко си беше на мястото. Не бях се мяркал тук само около месец, а вече изпитах хубавата радост, предхождаща тръпката.
Сланата току-що се беше разтопила, но още стоеше върху тревата като капчици блестящо сребро. Доскоро сочните туфи зеленина бяха залинели и изтънели. Край корените им прозираше черната земя. От приказният декор на растящото и пълзящото бяха останали жалки стръкчета. Знаех, че това не е трагедия, а цикъл, но човек е податлив на възприетото чрез очите.
Влязох в залата и с наслада вдъхнах характерната миризма на парашутен плат и изпотени крака. Пардон за второто, но всяка парашутна зала мирише точно по този неповторим начин. Извадих от шкафа основния парашут и го поставих на масата за скатаване. Приятно ми беше да го докосвам. Пръстите ми го познаваха и се ориентираха безпогрешно в привидно разбърканата купчина от различни материи и метални халки. След петнадесетина минути, стегнат в раницата си, парашутът беше готов за скок.
Следваше предварителната подготовка.
… Запознаване със схемата на мястото за приземяване. Характерни ориентири. Възможни препятствия. Височина на дърветата. Ето, тук преминава електропровод. Ще има червени димки за посоката на вятъра. В случай на отваряне на запасен парашут възможни места за приземяване…
В случай на отваряне на запасен парашут се приземяваш там, където дядо Боже реши. Запасният парашут е неуправляем. Хубаво би било да не ти се случва да стигаш до тази радост. Но ако се случи, трябва да се оправиш по някакъв начин.
Инструкциите са мъдри книги. Те са подчинени на идеята за осмисляне на всички възможни неприятности, които могат да ти се случат. И са готови да те посъветват как да се оправиш в тази или онази завързана история.
Номерът е, че доста хора, след като попаднат в такава история, често забравят какво точно пишеше за този или онзи случай в мъдрите книги. Обикновено първата, най-елементарна завързана история завършва с обливане със студена пот, приятелски потупвания и пиене по бира вечерта след изживяването. Понякога, макар и рядко, завършва и с гробища.
Вече бях достигнал до ниво, когато справянето с възможните стандартни неприятности не ми беше проблем. Но човек не може да избяга от късмета си. Хвъркатото, изпратено от Всевишния да ми виси над главата, явно имаше доста ироничен, а често — въззлобен характер. И от време на време ми пробутваше задачи с повишена трудност. Обикновено — непредвидени в мъдрите книги.