Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
С чувствително по-малка увереност в правотата си биологът се опита да излезе от положението.
— Нали обектите могат да бъдат съпоставени и остойностени по обективни показатели? Кого можем да поставим на върха? Живата материя, разбира се. А в нея на кого да дадем първото място? На маймуните ли? Те все пак са по-низш стадий на една развита цивилизация — човешката цивилизация…
И аз си взех кюфте. И предположих, че в конкурса могат да участват и прасетата. Доказано е, че имат доста висок коефициент на интелигентност. На моменти толкова висок, че се доближава до резултатите на посредствения човек. А има хора, които като се напият, биват сравнявани директно с прасетата. Което не е справедливо по отношение на тези наистина интелигентни животни — в този момент човекът и прасето просто си разменят позициите в класацията.
Но това е частен случай. Другият вариант е да се приеме като отправна точка космическата хармония. Ама е опасно. Защото човешката цивилизация, откакто я има като такава, непрекъснато влиза в противоречие с природата, т.е. — с въпросната космическа хармония. И непрекъснато се налага силово над заобикалящия я свят.
Затова светът, разбирай природата, никога не я възприема като своя същностна част, а като раково образувание. От което, за свое съжаление, не успява да се отърве. Но срещу което винаги противодейства. Чрез предпазния клапан на пандемиите например.
Колегата явно не беше очаквал такова обръщане на добре намазаната си с аргументи филия. Затова набра кураж и ни обясни, че ние сме антихуманисти, а следователно — фашисти.
Нено постави срещу светлината чашата си и каза с възхищение:
— Колко хубаво!
— Кое е толкова хубаво? — попита учудено и недоверчиво колегата. В този момент той явно очакваше яростно противодействие — Как така антихуманисти? Как така фашисти?
— Питието, кое друго… Ти да не искаш да поставя човека над питието? Може да се говори също и за питието в човека. Но човек с питие в корема пада още по-надолу в класацията. Макар че иначе си му е приятно, та приятно…
— Добре де… — предложих сговорчиво на биолога. — Щом ни определяш като фашисти, дай поне едно твое определение за фашизъм. Защото даже моите многоучени професори по нова история не могат да се обединят около една дефиниция.
— Сигурно… демокрация със знак минус. Или нещо такова… Ти защо не дадеш твое определение, щом толкова много знаеш? Нали си уж историк — върна на заден ход опонентът ми.
Веселото беше, че и аз не бях поставял за себе си въпроса. Затова започнах опипом:
— Поставянето на цяло общество под общия знаменател само на една истина вероятно е вече фашизъм?
Нено ме погледна предупредително:
— А де, а де?! Нашето общество също е под общия знаменател на една общоприета истина. Ние да не сме?…
— Ами ако сме?… Макар че някои телета ще ти кажат, че сме с двата крака в демократична система.
Колегата беше лабилен. И не разчиташе особено на собствената си глава. Досега само Нено се беше заяждал явно с него. Сега пък аз го нарекох теле. Затова каза, вече пообидено:
— Майтапете си се, майтапете се! Но аз все пак твърдо поставям човешкото начало в основата на света. Човек е най-съвършеният биологичен вид и има право на…
— Попът разсъждава като поп, биологът — като биолог. Сега можеш да цитираш и дядо си Мичурин — посъветва го Нено. — Че човек не трябва да очаква милости от природата, а да си граби от нея каквото и колкото си поиска. Само че от това грабене се достига до дисбалансиране на средата, в която той, глупакът, живее. До нарушаване на равновесието, което е задължително условие за евентуално по-нататъшно развитие на глупака. Поне на биологично ниво. Или поне оцеляване под някаква форма. На човека и на живинките покрай него.
Колегата прояви още малко характер.
— Природата, така или иначе, ражда плодовете си. С идеята те да бъдат изядени.
— Разбира се. В това, че човекът си пълни търбухчето, няма нищо опасно. Опасността идва от факта, че в него е развита патологична лакомия за всичко. Лъвът изпапва газелата и за някакво време газелите не го интересуват. А газелите, поне за малко, са доволни от живота. Понеже лъвът е подвластен на инстинкта си, газелите никога няма да свършат по негова вина. За разлика от него човекът няма насищане — иска още и още, и още. Не спира. И нарушава подредбата на Божия свят, както би се изразил този завеян хуманист — кимна към мен Нено.