Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Пуснах край ушите си заяждането. И продължих мисълта му:
— Не съм завеян хуманист. Ще го кажа по друг начин. Човек нарушава сбалансираните параметри на средата, която обитава. При този подход родът човешки упражнява натуралистичен фашизъм. И понеже всички разновидности на фашизмите са усетливи, същият този човешки прайд се опитва да направи завоя. Осъзнаването на кръга от проблеми, обозначени като екология, индикира опита да смени посоката. Но засега резултатите са възскромни… Защото венецът на природата, както благоволява да се самовъзвеличава хомо сапиенсът, се тутка, но все още не е взел завоя…
— И какво ще правим тогава? — неочаквано сговорчиво попита колегата. — Да се самоунищожим, та да не пречим на природното равновесие?
Този глупчо наистина нямаше усет към подмяната на тезисите и кълвеше като шаран. Затова, Нено великодушно го успокои:
— Разбира се, че няма да се самоунищожаваме. — Замисли се и уточни: — Поне по предварително решение. — И продължи в неговия си стил: — Щото, ако тръгнем да го правим, ще се гърмим с ядрени взривове, от което на природата няма да й стане по-хубаво… — Погледна малко по-продължително колегата в очите и добави: — Човек трябва да бъде дърпан непрекъснато за ухото! Нали знаеш в кои случаи се прилага тази елегантна педагогическа мярка? Или може би просто трябва да бъде воден за ухото? Което, така или иначе, вече става, но венецът на божественото съвършенство не се усеща. И се чуди защо го болят ушите?!
В този момент Яни отново даде признаци на разбуждане. И съобщи:
— Знаеш ли, донякъде съм съгласен с тебе? Ама до някъде. Защото си знам, че правя гаф след гаф. И като живинка от човешкия прайд, и като личност. Ама не ме болят ушите! — Почеса се самодоволно по корема. — Като говорехте за фашизъм, та да ви светна за една подробност. Фашизъм не е тогава, когато някой заповядва на някого. И все още не е, когато някой се мъчи да подчини някого на собствената си ограничена истина по насилствен път. Това е фелдфебелска хватка и все още не е опасна. Фашизъм е когато стане факт лозунгът: „Мисъл, мир-но!“ Успееш ли да разкараш тия, дето си мислят с главите, а се обградиш с безхарактерни умници, които се чудят как да ти угодят, си си построил много сладък фашизъм. Овластяваш ги, те четат желанията и капризите в очите ти и благодарение на непомерно развития си инстинкт за сервилност пред висшестоящия обществото се обзавежда със съвършен диктатор. В смелите си мечти аз се виждам точно такъв. Не ме гледайте, че съм дебел добродушко. Ох, какъв диктатор бих станал само… Налей от това, хубавото, кехлибареното. А на този, мършавия, сипи от боядисаната вода.
— Като станеш диктатор, ще ни уредиш ли с Нено в екипа си? Него ще направиш Велик инквизитор, а пък аз ще ти завеждам идеологията…
Яни смукна огромна глътка. Замисли се и каза твърдо:
— Вас първи ще утепам! При един диктатор няма място за Велик инквизитор, защото самият той трябва да бъде такъв. Затова Нено е аут! А ти си податлив — обърна се към мен, — ще ти се разциври някоя бабичка и ти ще тръгнеш да ме агитираш да хуманизираме системата. Затова и ти си аут! Ще си взема само мършавия. Той ще ми свърши работа — там, където се прилагат биологични хуманитарни подходи, все ще се намери място и за една пожизнена диктатурка. — Обърна блажено очи и реши, че трябва да се ориентира към финализиране на мечтите си: — Мършавият ще го уредя и по още едно съображение: глава, която налива в себе си само гола вода, ражда само постни мисли. А всяка диктатура, включително и най-съвършената — фашизмът — се строи върху здравата основа на обществената сервилност и постната мисъл. Разбирате ли защо все повече си харесвам мършавия? Ще си алкохолизирам поданиците, а ще оставя един головодко да ги учи на ум и разум. Лозунгите ще бъдат в насоката: Чрез постоянното напомпване с питието към стабилизиране на битието! Питието, питието определя съзнанието! Даже и Маркс беше казал нещо подобно…
Яни изказа мисъл, достойна за бъдните поколения, чак до Второто пришествие.
Какво, че Маркс говори за битието, а не за питието? И питието е част от битието. И също така определя състоянието на съзнанието.
XV.
В края на ноември времето неочаквано се подобри. Утрините бяха ледени, но после се показваше истинско, топлещо слънце. А щом времето се оправи, започна да ме пролазва познатата тръпка. Отначало се опитвах да не й обръщам внимание. Но тя си знаеше своето и не преставаше да ме зарежда с адреналин щом само повдигнех поглед нагоре. През студените сезони небето променя цвета си и добива характерния си, светлосин отенък. Така го рисуват в илюстрациите на детските книжки. Затова обичам картините от севера на Рокуел Кент. Но малцина вдигат глави, за да видят, че то наистина е такова.