Смъртта е занимание самотно
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта е занимание самотно». Краткое содержание книги:
Погледнах към вълните и плажа. Ни знак от удавници и ни една душа позната или непозната долу, на пясъка. Не ми се тръгваше, но ме очакваше работен ден — да пиша разказите си, на крачки изпреварвайки смъртта. Ден без написан ред, обичах да повтарям и го повтарях толкоз често, че моите приятели въздъхваха и отчаяно въртяха очи, ден без писане е като малка смърт. Не желаех сам да се тикам зад оградата на гробищата. Готов бях да се отбранявам докрай с моята портативна машинка „Ремингтън“, която стреля по-точно, прицелиш ли се както трябва, отколкото пушката със същото име.
— Ще те откарам у вас — заяви Констанс Ратиган.
— О, не, благодаря. Оттук до вкъщи по брега е на две крачки. Съседи сме.
— Как не! Този имот ми струваше двеста хиляди, за да го построя през 1920-а, днес струва пет милиона. Какъв е твоят наем? Трийсет долара месечно, нали?
Кимнах.
— Добре, съседе. Хващай по пясъка. Нали ще дойдеш пак някоя нощ?
— Често — отвърнах.
— Често. — Хвана ръцете ми в своите, което значи в ръцете на шофьора, на прислужницата и на филмовата звезда. Разсмя се, отгатвайки какво си мисля. — Смяташ ме за откачена, нали?
— Да можеше целият свят да е като вас!
Промени темата, за да избегне комплимента.
— А Фани? Нали ще живее вечно?
С насълзени очи аз кимнах.
Целуна ме по двете бузи и ме избута навън.
— Пръждосвай се.
От теракотовата й веранда скочих долу на пясъка, притичах няколко крачки, извърнах се и викнах:
— Приятен ден, принцесо!
— Дрън-дрън — отвърна тя поласкана.
Хукнах към дома.
През деня не се случи нищо особено.
Ала през нощта…
Събудих се и погледнах към часовника с образа на Мики Маус, питайки се какво ме е извлякло от съня, стиснах очи и напрягах уши, ослушах се.
Пушечна стрелба. Дум, тряс, и пак дум, тряс, дум, тряс, откъм брега, на кея.
О, господи, помислих, та нали кеят е пуст, стрелбището — затворено, кой може да е там сега в среднощ, кой дърпа спусъка и разиграва мишените?
Тряс, тряс и звук от задвижена камбанка. Дум, тряс. И пак, и пак. Дванайсет изстрела последователно, после пак дванайсет, и още дванайсет, сякаш някой бе заредил три, после шест, после девет пушки и прескачаше от празната към пълната, без дъх да си поеме, целеше се и стреляше, стреляше, стреляше безспир.
Луд.
Сигурно. Който и да беше, сам на кея в мъглата, пипнал оръжията, прицелващ се в самата Гибел.
Дали не е Ани Оукли, жената от стрелбището?
Тряс. На̀ ти, кучи сине! Тряс. На̀ ти, мръсен лицемерен любовнико! Банг. Заслужи си го, скверен женкар такъв! Банг.
Фляс и отново фляяс, далеч оттук, понесено насам от вятъра.
Колко много куршуми, казах си, за да простреляш нещо, което е безсмъртно.
Престана чак след двайсет минути.
Когато свърши, вече не можах да заспя.
С трийсет рани в гърдите аз се примъкнах до пишещата си машина и примижал, записах всички пушечни откоси в мрака.
— Командире!
— Какво, какво?
— Командире, тук е Щурия астронавт!
— Ох, майко моя — въздъхна Кръмли. — Ти ли си! Командире, а?
— По̀ ти отива от Елмо Кръмли.
— Май че си прав. А Щурия астронавт е точно за теб, писателче. Как върви великият американски епос?
— Как върви сериалът „Конан Дойл“?
— Срамувам се да призная, ала откакто срещнах тебе, сине, пиша по четири страници на нощ. Като военна битка е: трябва да го свърша до Коледа. Щурите астронавти, както забелязвам, са много благотворни. Това е последният комплимент, който ти се отпуща от командира. Ти си на ред. Говори!
— Имам нови кандидати за твоя списък.
— Боже милостиви, мъчениче Христе! — въздъхва Кръмли.
— Странно е как не си забелязал, че…
— Призлява ми от смях. Продължавай.
— Шранк още води шествието. След него е Ани Оукли, или каквото е там истинското й име, жената от стрелбището. Нощеска някой стреляше по кея. Тя трябва да е била. Кой друг — искам да кажа, тя да не е луда да си отваря бараката в два сутринта за който и да е, нали така?
Кръмли ме прекъсна.
— Научи истинското й име. Нищо не мога да направя, без да знам истинското й име.
Усетих се, че ме пързаля, и замълчах.
— Езика си ли глътна? — попита Кръмли.
От моя страна нито гък.
— Ало, там ли си? — викна Кръмли.
Мрачно мълчание.
— Лазаре — изрече Кръмли, — по дяволите, излез най-сетне вън от този отвратителен гроб!30
Разсмях се.
— Да си довърша ли списъка?
— Чакай да си взема бирата. Окей. Стреляй.
Изброих още шест имена, включвайки, без всъщност да го вярвам, и името на Шейпшейд.
30
Евангелие от Йоана, гл.12, 44. Б.пр.