Смъртта е занимание самотно

— И може би — добавих неуверено накрая — Констанс Ратиган.

— Ратиган ли? — изрева Кръмли. — Абе ти какво знаеш за Ратиган? Тя гризка тигрови ташаци на печени филии и разпаря коремите на всеки две от три акули. И от Хирошима ще се измъкне невредима, с обици и с аркансил на клепките. А пък Ани Оукли, и за нея казвам не. Ще надупчи нечий задник преди оня — не, освен ако някоя нощ, по собствено желание, не вземе да изхвърли всичките си пушки през кея и да скочи подире им; това й се чете в очите. А колкото до Шейпшейд — не ме разсмивай. Та той не знае за съществуването на истинския свят отвън, нито за нас, чудаците — нормални хора. Ще го погребат в оня негов роял през 1999-а. Други блестящи идеи?

Сконфузено преглътнах и накрая реших да съобщя на Кръмли за мистериозното изчезване на бръснаря Кейл.

— Мистериозно, как не! — озъби се Кръмли. — Ти в облаците ли живееш? Лудият касапин е офейкал. Оня ден натоварил тенекиената си Лизи с боклуците от бръснарницата, измъкнал се от забраненото за паркиране място пред своята врата и поел на изток. Забележи — не на запад, да се дави в морето, ами на изток. Половината полиция го видяла да прави забранен обратен завой пред участъка, но не го арестували, защото им викнал: „Есента е най-хубава, момчета, най-хубава е есента в планината!“

Изпуснах дълбока трепетна въздишка, щастлив, че Кейл е оцелял. Не казах нищо за липсващата глава на Скот Джоплин, което вероятно беше пропъдило оттук Кейл. Ала Кръмли не млъкваше.

— Изчерпа ли свръхновия си списък на вероятни жертви?

— Да… — изрекох колебливо.