Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Гералт?
— Да, Йен?
— Разкажи.
— За разговора с Вилгефорц? Сега? Нека ти разкажа утре?
— Не, сега, моля те.
Той погледна към писалището в ъгъла на стаята. Там лежаха книги, албуми и други предмети, които временно прехвърлената в Локсия ученичка не беше взела със себе си. Там, облегната на книгите, седеше парцалена кукла с надиплена рокличка, измачкана от често прегръщане, „Момичето не е взело куклата — помисли си той, — за да не бъде подложено на подигравките на колежките си в Локсия, в общата спалня. Не е взело куклата и сигурно сега не може да заспи без нея.“
Куклата го гледаше със своите очи-копчета. Той се извърна.
Когато Йенефер представяше Гералт на Капитула, той наблюдаваше внимателно елита на магьосниците. Хен Гедимдейт го удостои само с кратък, уморен поглед — беше очевидно, че банкетът вече е успял да изтощи и отегчи стареца. Артауд Теранова се поклони, усмихвайки се многозначително и отмествайки поглед от него на Йенефер и обратно, но веднага щом забеляза погледите на останалите, стана сериозен. Сините елфически очи на Францеска Финдабаир бяха непроницаеми и твърди като стъкло. Когато й представяха Гералт, Маргаритката от Долината се усмихна. Усмивката й, макар и изключително красива, накара вещера да изтръпне от ужас. Тисая де Врие, макар и на вид изцяло погълната от непрестанното наместване на маншетите и бижутата си, му се усмихна не чак толкова красиво, но затова пък много по-искрено. И именно Тисая го заговори, припомняйки една от неговите благородни вещерски постъпки, която той, между другото, не помнеше и подозираше, че тя е изсмукала от пръстите си.
И тогава в разговора се включи Вилгефорц. Вилгефорц от Рогевеен, магьосник с впечатляваща фигура, с благородни, правилни черти на лицето и с искрен и честен глас. Гералт знаеше, че от изглеждащи по този начин хора може да се очаква всичко.
Разговаряха кратко, чувствайки как ги наблюдават неспокойно. Йенефер гледаше към вещера. Към Вилгефорц — младата магьосница с милите очи, която постоянно се прикриваше зад ветрило. Размениха няколко най-обикновени фрази, след което Вилгефорц предложи да продължат разговора си в по-тесен кръг. На Гералт му се стори, че Тисая де Врие беше единствената, която се учуди от това предложение.
— Заспа ли, Гералт? — думите на Йенефер го откъснаха от мислите му. — Готвеше се да ми разказваш за разговора ви.
Куклата от писалището го наблюдаваше със своите очи-копчета. Вещерът извърна поглед.
— Веднага щом влязохме в галерията — започна той след кратка пауза, — девойката със странното лице…
— Лидия ван Бредеворт. Асистентката на Вилгефорц.
— Да, вярно, ти ми каза. Незначителна личност. Та когато влязохме в галерията, тази незначителна личност се спря, погледна го и го попита нещо. Телепатично.
— Това не е било липса на такт. Лидия не може да използва гласа си.
— Досетих се. Защото Вилгефорц не й отговори телепатично. Каза й…
— Да, Лидия, това е добра идея — отговори Вилгефорц. — Ще се разходим по Галерията на славата. Можеш да хвърлиш поглед на историята на магията, Гералт от Ривия. Ти, разбира се, си запознат с нея, но сега ще имаш възможност да видиш илюстрования й вариант. Ако си ценител на изобразителното изкуство, не се ужасявай. Повечето рисунки са дело на студентки ентусиастки от Аретуза. Лидия, бъди така добра да разсееш царящия тук мрак.
Лидия ван Бредеворт махна с ръка във въздуха и в коридора веднага стана по-светло.
На първата картина беше изобразен древен платноход, мятан между стърчащи от бушуващото море рифове. На носа на кораба стоеше мъж с бяло облекло, а главата му беше заобиколена от светещ ореол.
— Първото акостиране — досети се вещерът.
— Разбира се — потвърди Вилгефорц. — Корабът на Изгнаниците. Ян Бекер овладява Силата. Успокоява вълните, като с това доказва, че не е задължително магията да бъде зла и разрушителна — тя може да спасява живот.
— Това събитие наистина ли се е случило?
— Съмнявам се — усмихна се магьосникът. — Много по-вероятно е по време на първото пътешествие и акостирането Бекер и останалите да са си изповръщали червата, наведени през борда. Силата била овладяна едва след акостирането, което по странно стечение на обстоятелствата се оказало успешно. Да продължим нататък. Тук отново виждаш Ян Бекер, как кара водата да тече от скалата на мястото, където е построено първото селище. А тук заобиколеният от коленичили заселници Бекер разгонва облаците и спира пороя, за да спаси реколтата.
— А това? Какво събитие изобразява тази картина?
— Разпознаването на Избраните. Бекер и Джамбатиста подлагат на магическо изпитание пристигащите заселници, за да открият Извори. Тези деца са били отнемани от родителите си и изпращани в Мирт — първото седалище на маговете. Виждаш наистина исторически момент. Забележи — всички деца са изплашени, само тази решителна брюнетка с изпълнена с доверие усмивка протяга ръце към Джамбатиста. Това е прославилата се по-късно Агнес от Гланвил, първата жена-магьосница. Жената зад гърба й е майка й. Някак тъжна.