Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Кейра се обърна и я огледа от пантофките от бяла игуана до диадемата от перли.
— А на теб какво ти влиза в работата?
— Нищо. Професионално любопитство. Няма ли да ми представиш събеседника си, известния Гералт от Ривия?
— С нежелание. Но знам, че от тебе няма отърване. Гералт, това е Марти Содергрен. Лечителка. Нейната специалност са афродизиаците.
— Трябва ли да говорим за работа? О, вие сте ми оставили малко хайвер? Много мило от ваша страна!
— Внимавай! — обадиха се в хор Кейра и вещерът. — Това е илюзия!
— Наистина! — Марти Содергрен се наведе, смръщи нослето си, след което взе оставения до съда бокал и огледа следите от червило по него. — Ясно, Филипа Ейлхарт. Кой друг ще се осмели на подобна наглост? Отвратителна змия. Знаете ли, че шпионира за Визимир от Редания?
— И е нимфоманка? — рискува вещерът.
Марти и Кейра прихнаха едновременно.
— Нима разчиташе на това, когато я забавляваше и ухажваше? — попита лечителката. — Ако е така, да знаеш, че някой здравата се е подиграл с теб. Филипа от известно време престана да се интересува от мъже.
— А може би ти си жена? — Кейра Мец наду блестящите си устни. — Може би само се преструваш на мъж, колега магьоснико? За да останеш инкогнито? Знаеш ли, Марти, преди малко той ми призна, че обича да се предрешава.
— Обича и умее — усмихна се ехидно Марти. — Вярно ли е, Гералт? Не много отдавна видях, как се преструваш, че имаш лош слух и не знаеш Старата реч.
— Той има много недостатъци — изрече студено Йенефер, докато се приближаваше и властно хвана вещера под ръка. — На практика има предимно недостатъци. Губите си времето, момичета.
— Така изглежда — съгласи се Марти Содергрен, без да спира да се усмихва ехидно. — Е, в такъв случай ви пожелаваме приятни забавления. Да вървим, Кейра, да пийнем малко… безалкохолно. Може и аз да се реша на нещо тази нощ?
— Уф — въздъхна вещерът, когато се отдалечиха. — Точно навреме, Йенефер. Благодаря ти.
— Благодариш ми? Едва ли си искрен. В тази зала има точно единайсет жени, изпъчили гърди под прозрачните си блузки. Достатъчно беше да те оставя за половин час — и те излових да говориш с две от тях…
Йенефер млъкна и погледна към съда с форма на риба.
— … И да си похапвате илюзии — добави тя. — Ох, Гералт, Гералт… Да вървим. Отвори се възможност да те представя на няколко личности, с които си заслужава да се познаваш.
— Да не би една от тези личности да е Вилгефорц?
— Интересно, че питаш точно за него — присви очи магьосницата. — Да, Вилгефорц иска да се запознае с теб и да поговорите. Предупреждавам те — разговорът може да ти се стори банален и повърхностен, но не се подлъгвай. Вилгефорц е опитен, изключително интелигентен играч. Не знам какво иска от теб, но бъди внимателен.
— Ще внимавам — въздъхна Гералт. — Но не мисля, че този твой опитен играч е способен да ме свари неподготвен. Не и след това, което видях тук. Нахвърлиха ми се шпиони, върху мен се посипаха изчезващи влечуги и хермелини. Храниха ме с несъществуващ хайвер. Нехаресващи мъже нимфоманки поставяха под съмнение мъжествеността ми, заплашваха ме с изнасилване върху таралеж, заплашваха ме с бременност, а даже и с оргазъм, и то такъв, който не изисква ритуални движения. Бррр.
— Пи ли?
— Малко бяло вино от Цидарис. Но вероятно в него е имало афродизиак… Йен? След разговора с този Вилгефорц ще се върнем ли в Локсия?
— Няма да се върнем в Локсия.
— Моля?
— Искам да прекарам тази нощ в Аретуза. С теб. Афродизиак, казваш? Във виното? Любопитно…
— Йо-хо-хо — въздъхна Йенефер, протягайки се и качвайки бедрото си върху бедрото на вещера. — Йо-хо-хо-хо. От колко отдавна не съм се любила… От ужасно отдавна.
Гералт измъкна пръсти от къдриците й и нищо не каза. Първо, твърдението й можеше да е провокация, той се страхуваше от скрита в стръвта кукичка. И второ, не искаше да разваля с думи вкуса на блаженството, който все още чувстваше върху устните си.
— От ужасно отдавна не съм се любила с мъж, който ми се е обяснил в любов и на когото аз съм се обяснила в любов — измърка тя след малко, когато стана ясно, че вещерът няма да се хване на въдицата. — Даже бях забравила какво е усещането. Хо-хо-хо.
Тя се изтегна още по-силно, изпъна ръце и хвана крайчетата на възглавницата, а гърдите й, облени от лунната светлина, придобиха форма, от която Гералт го побиха тръпки. Той я прегърна и двамата полежаха неподвижно, потушавайки огъня на страстта.
Отвъд прозореца на стаичката врещяха цикади, чуваха се далечни, тихи гласове и смях, свидетелстващи, че банкетът все още продължава, макар и вече да беше доста късно.