Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Аз съм Зоя, княз — без следа от смущение каза тя. — Изпраща ме господарката Дарма.
Спидер престана да слуша напевната й лингва франка, прехвърли пръстите си на лакътя й и я поведе към спалнята. Зоя успяваше да следва широката му крачка, без да подтичва и без да се задъхва по стълбите. Под широкия бял хитон се подаваха красиви, малки стъпала с дълги, боядисани в синьо нокти, пазвата й се люлееше бавно като суроган след тежко вълнение.
— Зоя?
— Да, господарю.
— Колко мъже си имала?
— Княз…
— Колко! — гласът, му скърцаше като разсъхната врата, над очите му се стелеше потна пелена, мозъкът се спускаше по гръбнака като по водопровод и се събираше в слабините.
Зоя го погледна кротко и отговори:
— Колкото съм била принудена да имам, господарю!
Спидер затвори вратата, с длан тръшна резето, грабна хърватката и я хвърли върху коприната. Хитонът литна и отдолу се показа тяло с цвят на слонова кост, извито с напрежението на лъка и, по дяволите, обезкосмено и гладко като мраморния лъв, посрещащ гостите на халифа върху фронтона на стълбището. Това, което му предложи Зоя, не приличаше на нищо преживяно досега. Спидер получи букет от наслади, поднесени деликатно, с кротост, но и с вътрешен жар. Тялото й беше съвършен инструмент, но единствено ласкавият допир можеше да го принуди да зазвучи. Алика го изкушаваше да й причинява болка, да гледа на отдаването й като на еротично изстъпление. Спидер едва се сдържаше да не я разкъса с голи ръце. Зоя обаче беше единствената жена, която изпитваше желание да целува, след като я е любил, държеше я с часове в прегръдките си, шепнеше й ласки на ромъно-молдовски, език, който тя не разбираше, но чувстваше интонацията и изглеждаше благодарна.
Спидер забрави и флойта, и екипа си, и войната с Отомания. Шест дни, на седмия Зоя го върна на земята. Събуди се и не я завари до себе си. Скочи, без паниката на предчувствана загуба, по-скоро движеше го нетърпението да я види. Бос и гол, Филип изтича по стълбите в подземието, но Зоя не беше в басейна от розов мрамор, който Дарма й беше позволила да ползва едва като негова любовница. „Къде ли е?“ Спидер се върна в спалнята, облече се, слезе в салона и зачака. Все някой щеше да се появи. Ако не Зоя, поне нейната господарка. На сребърната табла, поставена в патиото срещу портокаловата гора, имаше сушени фурми, няколко полугнили банана и все още дигащо пара кафе, което значеше, че някой го е сервирал току-що. Спидер се настани на възглавниците, изяде един банан и взе филджана с кафето… Тогава се зададе Дарма.
— Добро утро, княз — приветливо поздрави мавританката.
— Къде е Зоя, госпожо?
Дарма се приближи, но не седна, въпреки че Спидер й намести възглавниците.
— Времето се обърна, княз — Дарма го гледаше в очите. Погледът й носеше смирението на бившата робиня, но и хищната спотаеност на пантерата. — Време е да вдигате котва?
— Пъдите ли ме, госпожо?
— Пази боже, не, княз, но след няколко дни ще започнат пясъчните бури. Сахара ще ви задържи в залива до края на септември.
Спидер мислеше за хърватката и предупрежденията й не стигаха до ушите му.
— Къде е Зоя, госпожо? Пратете слугите да я викнат… Ще ви платя престоя си в злато… Аз съм княз Авалов, дявол да ви вземе! Веднага Зоя!
— Зоя няма да дойде, княз! Тя направи за вас всичко, което можеше. Позволих й да се оттегли за почивка.
Филип скочи.
— Искам тази жена, госпожо, веднага! Зоя ще замине с мен!
Дарма поклати глава, учтиво, но категорично.
— Не, княз! Саад ще ви придружи до пристанището!
Мавританката се обърна и излезе. Преди Спидер да намери думи за молба и заплаха, от сенките на портокаловите дървета изплуваха белите бурнузи на Саад и двама сарацини, запасали криви ятагани в червените си пояси.
— Княз — обади се Саад на лингва франка, а това можеше да значи само едно „Саад беше пират?“ — Това писмо е за вас!
— Къде е Зоя? — Спидер пристъпи и сложи ръце на раменете му. Сред английските рицари този жест означаваше, че говорещият няма намерение да напада, но сарацините го изтълкуваха превратно и подпряха лезвиетата в слабините му. — Саад, искам Зоя! Къде е? Аз ще се оженя за тази жена… По дяволите, защо ме наказва госпожата? С какво се провиних пред нея?
— Добре ли чух, княз Авалов? — зад пердетата звучеше гласът на Дарма. — Ще вземете ли Зоя за съпруга?