Проклятието над Прогонващия духове

Каруцата се приближи и спря, и за пръв път можах да видя Прогонващия духове. Някои от пленниците бяха на колене и се молеха. Други надаваха вопли или скубеха коси, но господарят ми стоеше изправен, взрян напред. Лицето му изглеждаше изпито и уморено, а в очите му се четеше същото онова празно изражение, сякаш още не разбираше какво му се случва. На челото над лявото му око имаше нова тъмна синина, а долната му устна беше разцепена и подута - очевидно отново го бяха били.

Напред пристъпи свещеник, със свитък в дясната ръка, и ритъмът на барабаните се промени. Превърна се в дълбоко ехтене, което се усили до кресчендо, после внезапно спря, когато свещеникът започна да чете от пергамента.

- Жители на Прийстаун, чуйте това! Събрали сме се тук да станем свидетели на справедливата екзекуция чрез огън на дванайсет вещици и един магьосник, грешните клетници, които виждате пред вас сега. Молете се за душите им! Помолете се дано чрез болката те да могат да осъзнаят колко грешно е поведението им. Молете се те да поискат Божието опрощение и така да избавят безсмъртните си души.

Разнесе се нов глух тътен на барабани. Свещеникът още не беше приключил и в последвалата тишина продължи да чете:

-Нашият лорд-протектор, Върховният инквизитор, желае това да бъде урок за други, които може да изберат пътя на тъмнината. Гледайте как горят тези грешници! Гледайте как костите им пукат, а мазнината им се топи като лойта на свещ. Слушайте писъците им и през цялото време помнете, че това е нищо! Това не е абсолютно нищо в сравнение с пламъците на Ада! Нищо в сравнение с изпълнената с изтезания вечност, която очаква онези, които не потърсят опрощение!

Тълпата замлъкна при тези думи. Може би причината бе в страха от Ада, който свещеникът спомена, но си мислех, че по-вероятно е да е нещо друго. Беше това, от което сега се боях аз. Да стоят и да гледат ужаса на онова, което предстоеше да се случи. Осъзнаването, че жива плът и кръв щеше да бъде хвърлена в пламъците, за да понесе неописуема агония.

Двама от мъжете с качулки излязоха напред и грубо издърпаха от каруцата първата затворничка - жена с дълга сива коса, която се спускаше, гъста и сплъстена, по раменете, почти до кръста. Когато я повлякоха към най-близката клада, тя започна да плюе и да ругае, борейки се отчаяно да се отскубне. Някои хора от тълпата взеха да се смеят и да подмятат подигравки, наричайки я с обидни думи, но тя неочаквано се отскубна и хукна в тъмнината.

Преди пазачите да успеят да направят дори една крачка след нея, Инквизиторът пое покрай тях, яздейки в галоп коня си, изпод чиито копита хвърчеше кал от меката земя. Сграбчи жената за косата, усуквайки пръсти в къдриците й, преди да свие юмрук. После я дръпна нагоре с такава свирепа сила, че гърбът й се изви като дъга и тя беше почти вдигната във въздуха. Тя нададе висок, тънък вопъл, когато Инквизиторът я повлече обратно към стражите, които я сграбчиха отново и бързо я вързаха за един от коловете до най-близката клада. Съдбата й беше решена.