Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Какво? Аз си помислих, че ние...
- Несъмнено ще го направим - отвърна й с вълча усмивка, но дори и в тъмното тя можеше да види блясъка на зъбите му.
Бренан коленичи в листата, събрали се в краката й, и след минути свали дънките й чак до глезените. Преди да успее да си поеме дъх, да каже нещо или да се раздвижи, той я сграбчи за бедрата и устните му намериха най-съкровеното й място.
Тиарнан извика в първия миг, в който горещият му, сръчен и способен език погали клитора й, а след това не можеше да вика, не можеше дори да си поеме дъх, докато той я ближеше, смучеше и правеше въртеливи движение с езика си, до момента, в който тя почти зарида от чистото удоволствие.
- Моля те, моля те, моля те - повтаряше думите, докато те се превърнаха в безсмислени звуци, в проста молба, а след това всичко изгуби значение.
Тя не можеше да изрече и дума, защото той проникна с пръсти в нея и започна да ги движи навътре-навън и да смуче по същия начин, както засмукваше зърната й. Секунди по-късно, натискът, удоволствието и страстта рязко превзеха тялото й и се концентрираха в главата й, когато тя отново извика, но този път името му, докато най-силният оргазъм, който някога бе преживявала през целия си живот, я извиси нагоре и над самата вселена.
В продължение на няколко мига й се стори, че губи съзнание или може би й се зави свят, а когато премигна няколко пъти, усети, че той я притиска към себе си и я целува нежно по челото. Тя се изчерви, като осъзна, че панталоните й все още се намират около глезените й и че сутиенът й, макар и скрит под пуловера, е разкопчан.
- Аз... - трябваше да млъкне, за да може да си поеме дъх. - Няма думи, с които да опиша колко невероятно беше. Но трябва да се облека.
Бренан се засмя.
- Радвам се, че те задоволих така добре - призна той с глас, изпълнен с чисто мъжко задоволство.
Тя трябваше да се засмее. В края на краищата той също заслужаваше да се чувства задоволен. Леле!
- Уханието на дивата природа до края на живота ми ще ми действа като афродизиак - отбеляза тя, смеейки се отчасти и на себе си.
Той я целуна пак и се наведе, за да вдигне панталоните и бельото й, преди тя да го е направила, като по средата на пътя се спря, за да целуне корема й. Когато издърпа панталоните й малко над коленете, прокара език между срамните й устни в едно дълго и пропито с наслада движение. Тя ахна и стисна дървото зад себе си, докато експлозията от усещания за пореден път премина през чувствителната й кожа.
- Имах нуждата да те вкуся още веднъж, за да продължа напред, в очакване на онзи момент, когато ще го направя отново, но този път по-правилно и старателно.
- Ако си по-старателен, ще припадна.
Бренан се засмя още веднъж и дръпна дънките й нагоре точно над бедрата й, като остави закопчаването на нея. Тъй като гледаше надолу, Тиарнан забеляза огромната, по-забележима отпреди издутина в панталона му и чувството за вина я застигна.
- Ти не... Не направихме нищо за теб - прошепна тя и усети как страните й запламтяха.
- Не му е сега времето, но искам да ми повярваш, когато ти казвам, че и представа си нямаш колко много всъщност стори за мен.
Гласът му бе изключително нисък и дрезгав и отекваше в нея, като я караше да трепери в очакване на това, какво „по-правилно и старателно“ можеше да включва.
Тя приключи с оправянето на дрехите си и погледна към него, хипнотизирана от начина, по който очите му блестяха с такава магия и сила, а може би очите на атлантите по принцип светеха, когато бяха възбудени.
- Може би по-късно ще успеем да се опознаем по-добре? Да разберем докъде можем да стигнем, когато не се крием от зли учени и ламтящи за власт вампири?
Той я придърпа към себе си в една бърза прегръдка и се скова, тялото му се напрегна и той се изпъна.
- Бренан!
- Тихо - прошепна в ухото й. - Вярвам, че си имаме компания и не е никой добър.
Глава 14
Бренан чу шумоленето на листата и това бе единственото им предупреждение преди вампирите, прокраждащи се между дърветата като тъмни ленти в непрогледната нощ, да ги нападнат. Бяха само трима, но въоръжени с кинжали, което беше необичайно за вампирите. По принцип разчитаха изцяло на свръхестествените си сили и резци.
Нещата не се развиваха добре.
- Стой зад мен - нареди на Тиарнан, която отвърна с обичайното за нея смирено подчинение.
- Как ли пък не! - тя се наведе и сграбчи малък клон и го счупи на две. - Два кола на цената на един, какво ще кажете за това, момчета?