Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Вампирите се подредиха по такъв начин, че образуваха тривръх полукръг и един от тях се поклони ниско, преди да проговори.
- Грешите относно нашите намерения, госпожице Баум. Ние сме част от охраната на конференцията и просто искахме да се уверим, че ще се върнете невредими в хотела. Тази нощ в близост до това място е имало свирепа животинска атака.
- Чувстваме се обидени, задето така бързо решихте, че сме тук, за да ви нараним - каза другия, от чиито мазен тон се процеждаше фалшива наивност. - Това, че сме вампири, не ни превръща автоматично в злодеи. Вие, от всички репортери, трябва да го знаете.
- Това, че сте вампири, не ме притеснява - отвърна Бренан. - А частта, че сте от охраната. Не сме в настроение за втора неприятна среща с фанатизирани охранители.
- Точно така - добави Тиарнан и се усмихна широко. - Някои от най-добрите ми приятели са вампири.
Вампирът, намиращ се най-далече от тях, издаде странен къркорещ звук и на Бренан му отне известно време, преди да осъзнае, че той всъщност се смееше.
- Някои от най-добрите ми приятели са човеци, малка закусчице.
- Давам ти едно предположение, приятелче. Не мисля, че ако обикновено наричаш хората „малка закусчице“ ще ти помогне да събереш точки - отбеляза тя, докато заостряше един от току-що направените си колове. - Не би ти се понравило, ако те нарека „кръвопиецо“, нали?
Вампирът, който по-рано им се бе поклонил, изсъска на един дъх.
- Знаеш ли, нещата не се развиват толкова гладко, колкото се надявах и вече се отегчавам. Или ще дойдете с нас, или ние ще предприемем действия, които, обещавам ви, няма да ви харесат.
Бренан извади кинжалите си и изръмжа, докато мрачните пориви да ги намушка, нареже и убие, препускаха през него.
- До този момент компанията ви не ми е много приятна, така че няма как да стане по-зле. Никъде не тръгваме с вас.
- Може би не и доброволно - възрази вампирът.
Той замахна с ръка като така даде знак на приятелите си и всички заедно тръгнаха към тях.
Бренан бе готов. Избута Тиарнан зад себе си в по-защитена позиция, с която бе с гръб към дървото. Сетне с извадени кинжали се изправи срещу тримата.
- Тези имат сребърни върхове. Плащат ли ти толкова, че да рискуваш такова нараняване?
Водачът им изсъска, но замръзна на място. Раните от оръжията със сребро не зарастваха толкова бързо, а дори можеше да се окажат смъртоносни. Неща, с които един средностатистически милиардер не би бил запознат, но точно в този момент Бренан не се страхуваше дали ще развали прикритието си.
- Чухме за нападенията на животни - призна Тиарнан. -Обещаваме ви, че скоро ще се върнем. Просто искахме да останем насаме. - Тя се засмя и звукът наподобяваше флирт, почти подобен на кикот.
Бренан стисна здраво челюстта си, за да не покаже изненадата си като зяпне с отворена уста.
Тиарнан? Да се кикоти?
Мамка му, биваше си я в работата под прикритие.
Лидерът на вампирите се взря в Бренан и кинжалите му, но каквито й заповеди да следваше очевидно те не му даваха право на еднолично вземане на решения.
- Ние може да кървим, но жена ти ще пострада три пъти повече за всеки удар, който стовариш върху нас.
- Нямам търпение да си поиграя с нея - каза един от останалите и от устните му се изплъзна дълъг и пронизващ, обгърнат с нечестива радост, смях. - Девън не спомена, че не можем да си поиграем с тях.
- Девън? - Гласът на Тиарнан бе рязък. - Той знае какво правите?
Водачът им издаде грозен, ужасно силен крясък.
- Да знае? Ние следваме неговите заповеди, малка закусчице.
Още преди да се е изказал, вампирът се нахвърли на Бренан, отскачайки на почти шестотин метра във въздуха, ноктите му се удължиха, а зъбите му заблестяха като ленти, обляни от лунната светлина, проправящи си път през дърветата.
Бренан го срещна във въздуха.
Кинжалите се сблъскаха и стоманата изкънтя, но внушителната ярост на Бренан му даде силата на десетима воини, така че той парира атаката на кръвопиеца и се завъртя като протегна едно от оръжията си напред, готов да нанесе смъртоносния удар. Преди главата на вампира да е тупнала на земята и докато вратът му все още пушеше от острието от орейхалк, Бренан се завъртя с едно плавно и коварно движение към втория вампир и запрати към него острите си като бръснач шурикени. Звездите изпълниха блестящо предназначението си, обезглавявайки вампира също както кинжалите му бяха сторили с първия.
Бренан се завъртя към дървото, до което бе оставил Тиарнан, точно навреме, за да я чуе да крещи. Третият се приближаваше към нея, смеейки се и подскачайки от крак на крак, докато й правеше неприлични намеци, като тези какво възнамерява да направи със студеното й бездиханно тяло.