Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Имам колекция от бухалки с автографи.
— Тя тук, в Айдахо, ли се намира? Или в Лос Анджелис?
— И тук, и там. Разделена е между дома и офиса ми.
— Шерифе — каза Евърс, — това е от значение, защото…? За оръжието на убийството ли говорим?
Уолт не му обърна внимание.
— Колко са бухалките?
— Тук имам може би около дузина.
— Ами колите? Колко регистрирани или нерегистрирани превозни средства притежавате тук, в Айдахо?
Уин присви очи.
— Включително мотоциклетите ли?
— Вие имате достъп до тази информация — намеси се Евърс. — Не се налага клиентът ми да отговаря на това. Проверете.
— Три — каза Уолт, — без да се броят четирите ви мотоциклета. „Порше“, ретро „Роудстър“ и „Форд F-100“.
— Тогава защо питате? — изгледа го подозрително Уин.
— И двамата с шериф Флеминг имаме интерес към случая „Вета“, който още се разследва — обади се Болд. — Кога за последен път вие или някой от вашите служители сте карали форда?
— Пикапът ли? Нямам представа. Никаква. Аз не го карам кой знае колко. Веднъж в седмицата може би… Служителите ми си имат собствени коли. Не карат моите.
— Винс — повиши глас Евърс. — Няма да отговаряш, освен ако аз не ти кажа. — Беше разбрал каква грешка допусна Уин току-що, независимо дали неговият клиент го съзнаваше, или не. Отричайки, че служителите му ползват колата, той бе уличил себе си, в случай че откриеха някаква улика по пикапа му.
Това бе голяма победа и Болд погледна тържествуващо към шерифа.
— А вие кога сте го карали за последно? — попита Уолт.
— Не, Винс. Достатъчно за пикапа — каза Евърс.
— Че какво? — сопна се Уин на адвоката си. Сетне се обърна към Уолт и каза: — С него закарах мотоциклетите до Копър Бейсин. Това беше може би преди десетина дни. Бяхме с един приятел. Тръгнахме след обяд, върнахме се някъде по залез-слънце. Преминахме Трейл Крийк точно по залез. Колко часа прави това: девет — девет и половина? Беше в четвъртък. По̀ миналия четвъртък.
— И оттогава не сте го карали?
— Не съм.
— А сменяли ли сте гумите на пикапа?
— Боже! — възкликна Уин.
— Недей да отговаряш на това! — посъветва го Евърс.
Уин започваше да схваща.
— Ще се радваме да ви сътрудничим, шерифе — каза адвокатът. — Но ако се интересувате от такива подробности, ще посъветвам Винс да не отговаря, преди двамата с него да сме проучили и обсъдили възможностите му.
Уолт забеляза, че детективът се облегна в стола, и го прие за знак, че той се опитва да изглежда удобно настанен, все едно ще се задържат тук още известно време, в което се съмняваше.
— Вие обвинявате Гейл за убийството на Вета — каза Болд.
— Мисля, че звучи логично, да — отвърна Уин.
— Тогава кой е убил Гейл? — попита Болд.
— Откъде да знам, баси…
— След инцидента миналата нощ — стрелбата с пистолета — имали ли сте някакъв контакт с Мартел Гейл? И трябва да ви предупредя, че разполагаме със списък на разговорите му.
Объркан, Уин погледна към адвоката си.
— Клиентът ми няма да отговори на това — каза Евърс. — Господа, трябва да остана насаме с клиента си. Ако искате да продължите този…
— Бих ви предложил да дойдете до участъка — каза Уолт. — Какво ще кажете за след един час?
От вълнение бузите на Уин пламнаха.
— Искате това да се разчуе. Искате да стигне до телевизията.
— Искаме отговори — поправи го Уолт.
— Трябва да отбележим, че нашите два отдела виждат връзка между тези смъртни случаи — добави Болд — и ще продължат да си сътрудничат и да обменят ресурси и улики.
— Това излиза извън всякакъв контрол! — избухна Уин. — Вие, хора, сте адски далеч от истината.
— Тогава просветлете ни, г-н Уин — отвърна Болд. — На всяка цена.
— Заплаших го. Бях бесен, така де… Бях уплашен. Тоя човек е — или беше, няма значение — шибан изрод. Последния път, като го видях, беше толкова напомпан със стероиди, че приличаше на шибания Хълк, и то след като стане зелен. Ясно ли ви е? Такива ми ти работи. Но това значи ли, че съм го очистил? Айде стига глупости!
— Доколкото ви е известно — каза спокойно Уолт, — през последните две седмици сменяни ли са гуми на пикапа ви?
— Не, не, не — намеси се Евърс, отнемайки на Уин всякаква възможност да отговори. — Няма да навлизаме в такива подробности.