Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Толкова зле ли мина? — попита Уолт. — Искаш да го притиснем двамата?
— Избягва въпросите. При него има един адвокат на име Евърс. Истински майстор. Уин иска да припише смъртта на Вета на Гейл. Всичко да бъде чисто и спретнато.
— Знае ли за Гейл?
— Не му личи да знае, но той е човек, с когото не би искал да играеш покер.
— Отправи ли директни обвинения към Гейл?
— Адвокатът не би му позволил да стигне толкова далеч, но щеше да го направи, ако беше сам. Скоро ще се разчуе, че трупът е на Гейл. Ако искаме да притиснем Уин, преди Евърс да е подготвил отбраната, сега му е времето.
— Как смяташ да процедираме? — Уолт не щеше да изглежда наивен, но същевременно показваше уважение към мъжа.
— Те се бяха подготвили много добре за случая с Вета — призна Болд. — Не съм сигурен, че ще е така за Гейл. Аз бих намекнал за улики — ще поискам да видя колите му, ще проверя дали има абонамент за местния вестник, ще подметна, че разполагаме с косми и тъкани, и ще се опитам да установя кога са се срещали за последно.
— Да го постреснем малко.
— А после може би ще прекъсна и ще се върна към Вета. Човек като Уин е свикнал да върши много неща наведнъж и да работи под непрекъснато напрежение. Няма да получим нищо, което дори бегло да наподобява самопризнание, но може би ще си проличат някои пукнатини, които да използваме по-късно.
— Той се съгласи да се срещне с теб най-вече защото не желае публичност. Това е в наша полза. Доколкото разбирам, разполагаме с косми и тъкани от случая Вета?
— Харесва ми начинът ти на мислене — рече Болд. — Не се колебай да използваш това, ако сметнеш за нужно. — Той го потупа по рамото.
Уин изглеждаше изненадан, когато отвори вратата и видя шерифа и детектива пред себе си.
— Харис — извика той към вътрешността на къщата.
Харис Евърс бе оплешивяващ мъж, един от онези градски хора, които не се чувстват удобно, когато се правят на провинциалисти. Джинсите му бяха намачкани, голите му глезени имаха нездрав блед цвят, а черният му кожен колан с тока серийно производство изобщо не пасваше на панталоните му.
— Шерифе? — каза Евърс.
— Чудех се дали не мога да разменя една-две приказки с клиента ви.
— За какво?
— Може да се каже, допълнителни уточнения за изстрелите от миналата нощ.
— Няма да стане — заяви Евърс.
— Сигурно знаете, че вашият клиент, г-н Уин, заплаши човек в мое присъствие. Закани се, че ще го убие и ще поеме риска да бъде осъден.
Евърс хвърли скрит поглед към Уин, без да може да скрие разочарованието си.
— Този човек е мъртъв — продължи шерифът. — Вчера Мартел Гейл беше открит край Магистрала седемдесет и пет.
— Чакайте малко, по дяволите! — извика Уин, като направо подскочи от пода. — Казвате ми, че Гейл е мъртъв?
— А вие заплашихте да го убиете.
— Аз… Ох, мамка му… Това си бяха само дрънканици. Аз съм си такъв.
— Изрекохте го пред мен — напомни му Уолт.
Евърс се напрегна, очите му зашариха.
— Какво ще кажете всички да поседнем за малко?
— А какво ще кажеш нашите приятелчета тук да си вървят, откъдето са дошли? — рече Уин, който започваше да се разгорещява.
— Бихме могли да направим всичко и по официалния път — каза Уолт, — но тогава не мога да обещая, че от спортните новини няма да чуят, че определен агент се разследва.
— Ах, ти… — изсъска Уин.
— Винс! — Евърс покани с жест всички в хола. Седнаха около масичка за кафе с формата на слонско седло, под полилей на Дейл Чихули. От хола се откриваше панорамен изглед към недалечната планина.
Уолт се сещаше за дузина начини да започне разпита, но се вслуша в съвета на Болд за уликите и нагази в територия, която не му бе съвсем позната. Надяваше се, че детективът ще му се притече на помощ, ако се наложи.
— Колко бейзболни бухалки притежавате, г-н Уин?
— Какво?
— Бейзболни бухалки.
— Що за въпрос е това?
— Съвсем прост. Някои хора колекционират електрически китари — обясни Уолт. — Други — вино. Деми Мур има триетажна викторианска къща в Хейли, пълна само с кукли. И то няколкостотин. Назначила си е иконом, който живее там и се грижи за колекцията й. Мисля, че човек като вас, като се има предвид работата ви, вероятно притежава повече бейзболни бухалки от нормалното. Бъркам ли?
Уин погледна към Евърс, който кимна.