Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Мадлен яздеше мълчаливо до Корин, който беше сменил темата и разказваше за новия пазарен лиценз на господин Сюмер. Тя го остави да говори, макар че ни най-малко не се интересуваше от това, как и защо господин Сюмер за в бъдеще лично ще разнася облагородената си цикория.
Чувстваше се безкрайно глупаво. Всички тези години, през които идваше тук, всички години, през които бяха приятели, всички години, през които се надяваше да стане за Корин нещо повече от добра приятелка, изведнъж се оказаха напразни. Колко глупаво беше да мисли, че трябва да му даде време да превъзмогне историята с Катрин, колко глупаво бе да поддържа приятелство с него и колко глупаво — тайно да си мисли, че тук, в „Ринкинкин“ никой вече не може да й го отнеме. А този път беше толкова сигурна в плановете си.
Прекалено сигурна.
Една-единствена седмица беше достатъчна на тази чужденка да хвърли на бунището всички нейни планове. Напълно освободена от всякаква предварителна информация, тя бе сложила своята женственост на везните и можеше да прелъстява Корин. И това беше подействало.
Мадлен просто го беше надценила. Той беше само един мъж! Колко глупаво бе от нейна страна през всичките тези години да се отнася към него като към рохко яйце, като към човек, за когото би било мъчение дори да мисли за секс! А то просто трябвало да дойде една хубава непозната и очите му да блеснат, блясък, който не оставяше никакво съмне ние у нея.
Колко е била глупава! Безкрайно наивна!
И което беше върхът на глупостта й: тя самата, Мадлен Клерисо, беше допринесла за достъпа на тази особа до „Ринкинкин“. Ако миналата събота не беше настояла да се даде под наем крилото за гости, тази жена щеше да си продължи към Жур и така завинаги да потъне в забвение.
Някъде, от дълбините на съзнанието й, където пенещата се в зелено ревност още не бе проникнала, един разумен глас й нашепваше, че всичко е плод на въображението й.
„Никой не е казал, че Корин е влюбен в тази жена. Само защото знае малкото й име, не можеш да си правиш такива заключения.“
„Знам за какво става въпрос“, дълбаеше гласът на отровно зелената ревност.
— Между вас има ли нещо? — изтърси Мадлен.
— Моля? — Корин обузда коня си и спря насред пътя.
— Попитах дали има нещо между вас — повтори Мадлен, която също спря. На бузите й изплуваха две пламтящи червени петна. — С Изабел.
Корин я погледна смаяно, но на нея й се стори, че видя и следа от раздразнение по лицето му.
— Да. Да, има нещо между нас. Все пак не е минало достатъчно време, за да се чувствам длъжен да кажа на всички.
„Знаех си“, изкрещя истерично в нея гласът на ревността. Гласът на разума мълчеше. Мадлен внезапно усети устата си пресъхнала. Божичко, те наистина са спали, Корин и този рус подарък, който тя му поднесе почти в скута!
— Аз не съм всички — рече най-накрая Мадлен. — Поне така си мислех.
— Не, разбира се, че не си — разкая се Корин. — Ти си най-добрата ми приятелка и трябваше да кажа най-напред на теб. Но в момента и без това съм бесен, задето всички тук, в „Ринкинкин“, си мислят, че могат да ми се месят.
— Защо?
— Ами има нещо като лично пространство, не мислиш ли?
— Нямах това предвид. Защо тази жена, Корин?
— Нямам представа. Може би просто му е дошло времето?
„Убий го! — извика гласът на ревността, извън себе си от ярост. Извий му врата.“
Мадлен реши да последва вътрешния си глас.
— Щом като просто му е дошло времето, както казваш ти, защо тогава не опита с мен? — Червените петна на лицето й станаха толкова горещи, че Мадлен очакваше всеки миг да усети мирис на изгоряла кожа.
— С теб ли?
— Да, какво не ми е наред? — Беше й все едно, че сега вече напълно се излага. — Не съм ли достатъчно привлекателна за теб? Отегчавам ли те? Имам лош дъх ли?
Корин се засмя, но това беше неуверен, вял смях.
— Не е това. Ти си много привлекателна и интересна и нямаш лош дъх. Но…
— Какво „но“?
— Ти си моя приятелка, Мадлен, моята най-добра и единствена приятелка. Как бих могъл да си помисля, че мога да спя с теб?
— Защо да не можеш да си го помислиш? — изсъска Мадлен. — За тази германка си си го помислил. И, по дяволите, светкавично си пристъпил към действие!
Корин не отговори. Само я погледна така, сякаш днес я виждаше за първи път.