Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Каква дама? — изръмжа Ермелин. — Ако имате предвид, германката, неее, няма да я пуснем толкова бързо.
— О, според вас младата жена не е ли дама? — попита заинтригувано Мадлен.
— Не, не е. Затова и няма да си тръгне — каза Ермелин, както винаги, с нетърпяща възражение логика.
За съжаление тя се скри зад една врата, преди Мадлен да успее да попита за подробности. Неприятното й чувство се засили още повече.
И този път Корин я посрещна в хола. И той беше с ботуши за езда.
— Здравей, скъпа! Много си хубава. — Те се целунаха по бузите. — Как беше в Париж?
— Дъждовно. Но си взех достатъчно работа за следващите шест месеца. Издателството е накупило един куп романи за живота, така че през следващите седмици ще работя над Джийни Лоу от Южните щати, копринените й бални рокли и страстния й любовник. Нещо ново тук?
— Нищо, което да е от световно значение, като изключим неприятния дъжд — отвърна небрежно Корин, но понеже избягваше погледа й, Мадлен се притесни.
Тук ставаше нещо, усетила го беше още с пристигането си.
Докато отиваха към конюшните, тя попита за немската туристка и много внимателно наблюдаваше лицето на Корин.
— Как е нашата немска туристка?
— О, горката претърпя злополука. — Никаква особена реакция, лицето му изглеждаше както обикновено. — Докато яздеше, падна в един ров и се нарани.
— Ужас!
— Не, не е кой знае какво, една рана на главата и една неприятно подута ръка.
— Е, достатъчно ужасно, за да не може да си тръгне — установи Мадлен.
Камелот протегна с леко пръхтене главата си над вратичката и Мадлен й даде ябълката, която носеше. Както обикновено, беше й съвестно, че цяла седмица не успя да се погрижи за животинчето. То почти всеки ден излизаше на паша, ала това беше всичко. Корин извеждаше всеки ден своя жребец и огромния стар студенокръвен кон — дори при вятър и лошо време. А горката Камелот трябваше да се задоволи със съботното яздене, но Мадлен знаеше, че това не е достатъчно за една кобила.
Докато оседлаваше животното, тя не спираше да мисли за немската туристка. Едва ли си внушаваше за този блясък в очите на Корин.
— Е, надявам се поне, че е богата и внася прилична сума в касата ви.
Корин изглеждаше слисан.
— За кого говориш?
— За немската туристка.
— А, да. Ами честно казано, нямам представа дали е богата. По професия е помощник-данъчен съветник, а от това, не вярвам да се печели кой знае колко.
— Важното е доходите от наема да стигнат за пандата на Лоран.
— Мравоядец — поправи я Корин. — Не, за него няма да стигнат. Пък и без това момчето нямаше предвид обикновен мравоядец. — Той се засмя. — Надявал се да освободи „Ринкинкин“ от ипотеките, като даде под наем леглото на леля Жермен. Съвсем скромно желание!
— Майка му все получаваше двойки по смятане — спомни си Мадлен. — Сигурно се е метнал на нея.
— Откъде да знае горкото момче колко главозамайващо големи са нашите дългове? Но не е и толкова глупав, защото сега Изабел ще изготви данъчната ни декларация и заедно с Матилд ще оправи кашите в счетоводството.
„Изабел.“
Мадлен почувства как ревността се надига у нея, не, по-скоро лумва като запален храст! Значи това е изпитвала подсъзнателно през цялото време — тази руса чужденка междувременно беше станала нещо повече от само досадна туристка!
„Изабел!“ Как интимно прозвуча! И после откритието я удари като гръм: Боже мой, та той е влюбен в нея!
Мадлен не удържа последвалите изречения, които се изстреляха на един дъх:
— Значи се казва Изабел, така ли? И се занимава с вашето счетоводство? Позволявате на напълно непознат човек да се рови в документите ви? Какво ви става? Какво ти става?
Корин я погледна с недоумение.
— Първо, не се страхуваме от шпиониране на фирмените работи, и второ, Изабел не е непозната. Все пак цяла седмица живее тук.
— Ама разбира се, това променя нещата. Щом познаваш някого от цяла седмица, какво по-логично от това, да му се довериш — каза Мадлен иронично, без да може да овладее гласа си. — Какво мисли госпожа Сесил?
— Мама ли? О, тя много се привърза към Изабел. А ние какво, ще пускаме корени тук, или ще яздим?
Мадлен имаше усещането, че позеленява от ревност. „Мама много се привърза към Изабел“ — това беше непоносимо. Самият начин, по който Корин произнасяше името й, я подлудяваше. Само една седмица, някакви си седем дни, очевидно бяха достатъчни на тази жена да накара всички обитатели на „Ринкинкин“ да се влюбят в нея. Всички, освен разбира се, Ермелин, ала тя си мразеше всяко човешко същество.