Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Междувременно Гомес се навърта при касата.
— Безсмислено е — спирам го аз. — Тук не оставят през нощта пари в касата. Да вървим!
Излизаме, откъдето сме влезли. Затварям полека вратата и дърпам решетката. Предишните си дрехи съм напъхал в пазарски плик. По-късно ще се опитам да намеря кош, в каквито от Армията на спасението събират подаяния. Гомес ме гледа нетърпеливо, точно като голямо псе, което очаква да види, дали ще му дам още месо за обяд.
Покрай това се сещам.
— Умирам от глад. Хайде да отскочим до „Ан Садърс“.
— До „Ан Садърс“ ли? Очаквах да предложиш да оберем банка или най-малкото да убием някого. Тъкмо си се развихрил, мой човек, не спирай точно сега!
— Трябва да заредя. Хайде, идвай.
От уличката отиваме на паркинга на шведския ресторант „Ан Садърс“. Пиколото ни наблюдава мълком как минаваме през владенията му. Излизаме на Белмънт. Само девет часът е, улицата гъмжи от обичайната смесица нощни птици, бездомни откачалки, клубари и заможни граждани на предградията, тръгнали да търсят тръпката. „Ан Садърс“ образува островче на нормалността сред ателиетата за татуировки и будките за презервативи. Влизаме и чакаме да ни настанят. Стомахът ми къркори. Шведският декор — навсякъде дървена ламперия и червеникав мрамор на засукани нишки — вдъхва спокойствие. Настаняват ни в салона за пушачи, точно пред камината. Нещата вървят към добро. Събличаме якетата, сядаме, четем листа с менюто, макар че като жители кореняци на Чикаго вероятно можем преспокойно да го изпеем на два гласа. Гомес слага до сребърните прибори всичките си джунджурии, с които си свива цигари.
— Нали нямаш нищо против?
— Имам. Но ти си пуши.
Цената на това да съм в компанията на Гомес е, че се опушвам в постоянния поток от тютюнев дим, който струи от ноздрите му. Пръстите му са оцветени в наситена охра и пърхат леко над тънката хартия, докато той си свива цигари с тютюн „Дръм“, който изсипва в дебел цилиндър, после плюнчи хартията, навива я, стисва я между устните си и я пали.
— Ооох!
За Гомес половин час без цигара си е аномалия. Винаги ми е приятно да наблюдавам как хората задоволяват потребностите си, дори и самият аз да не ги изпитвам.
— Ти не пушиш ли? Нищо?
— Тичам.
— О! А, да, в страхотна форма си. Вече си мислех, че ще пречукаш Ник, а дори не се беше задъхал.
— Беше мъртво пиян, къде ти ще се бие! Беше се превърнал в голяма подгизнала боксова круша.
— Защо му се беше настървил толкова?
— От глупост.
Келнерът идва при нас, представя се като Ланс и обяснява, че специалитетът за днес е сьомга с грах в сметана. Взима поръчката за напитките и изчезва с бясна скорост. Аз започвам да си играя със съдчето за сметаната.
— Той ме видя как съм облечен, заключи, че съм мека китка, направо освирепя, реши да ме скъса от бой, не искаше и да чуе „не“ като отговор и получи изненада. Изобщо не съм искал да се занимавам с него, наистина. Гледах си моята работа.
Гомес се замисля.
— По-точно?
— Моля?
— Хенри, сигурно изглеждам много тъп, но старият ти чичо Гомес поназнайва някои неща. Всъщност те държа под око от известно време, още преди нашата малка Клер да те доведе вкъщи. Не знам дали си наясно, но в някои среди се ползваш с известна слава. Знам доста хора, които те познават. Всъщност не хора, а жени. Жени, които те познават. — Той присвива очи и ме гледа през валмата пушек. — Те разказват някои доста странни неща.
Ланс носи кафе за мен и мляко за Гомес. Поръчваме: за Гомес хамбургер със сирене и пържени картофи, за мен кремсупа от грах, въпросната сьомга, картофи и плодове. Имам чувството, че ей сега ще клюмна и ще се просна на земята, ако не се натъпча веднага с калории. Ланс се отдалечава бързо. Трудно ми е да се развълнувам от лудориите, които е вършело предишното ми Аз, камо ли да седна да се оправдавам пред Гомес. Пък и не му влиза в работата. Той обаче чака да му отговоря. Капвам в кафето сметана и гледам как бялата пяна по повърхността се върти и се разтваря. Забравям за всякаква предпазливост. В края на краищата е все едно.