Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— В „Нюбъри“ наистина ли има книга, изработена от човешка кожа? — пита Шарис Хенри.
— Да. „Летописите на везира Нават“. Намерена е през 1857 година в двореца на владетеля на Делхи. Мини някой път и ще ти дам да я видиш.
Шарис потреперва и се усмихва. Хенри разбърква задушеното. След като казва: „Хайде да хапнем“, всички се скупчваме около масата. През цялото това време Гомес и Хенри пият бира, ние с Шарис си сръбваме от виното, а Гомес ни долива и долива в чашите и не сме яли много, и си давам сметка колко сме пияни всички, когато Хенри изтегля стола, за да седна, и аз насмалко не се свличам на пода, Гомес пък щеше да подпали заедно със свещите и косата си.
Той вдига чашата.
— За революцията.
Ние с Шарис също вдигаме чашите, както и Хенри.
— За революцията!
Нахвърляме се въодушевено на храната. Ризотото е мекичко и вкусно, пюрето — сладко, пилето плава в масло. Всичко е толкова прекрасно, че чак ми се доплаква.
Хенри отхапва от пилето и сочи с вилицата към Гомес.
— За коя революция?
— Моля?
— За коя революция пием?
Ние с Шарис се споглеждаме разтревожени, но вече е твърде късно. Гомес се усмихва и на мен ми се свива сърцето.
— За следващата.
— Онази, в която пролетариатът се вдига, богатите са изядени и капитализмът е победен от безкласовото общество ли?
— Същата.
Хенри ми намига.
— На Клер няма да й е никак лесно. А какво смятате да правите с интелигенцията?
— О — възкликва Гомес, — сигурно ще изядем и нея. Но теб ще те оставим да ни готвиш. Кльопачката е страхотна.
Шарис докосва Хенри по ръката и му казва така, сякаш споделя голяма тайна:
— Всъщност няма да ядем никого. Само ще преразпределим богатствата.
— Олекна ми — отвръща Хенри. — Никак не ми се искаше да готвя Клер.
— Жалко — намесва се пак Гомес. — Клер изглежда много вкусна.
— Каква ли е канибалската кухня? — питам аз. — Дали има канибалска готварска книга?
— „Сготвените и суровите“ — казва Шарис.
Хенри възразява:
— Тук не става въпрос за „как“. Според мен Леви-Строс не дава рецепти.
— Можем просто да приспособим някоя — заявява Гомес и си слага още от пилето. — Например Клер с култивирани печурки и сладко-кисел сос върху канапе. Или Клерини гърди по френски. Или…
— Ей — спирам го аз. — Ами ако не искам да бъда ядена.
— Съжалявам, Клер — казва сериозно Гомес. — Опасявам се, че се налага да бъдеш изядена в името на всеобщото добруване.
Хенри ме поглежда и се усмихва.
— Не се притеснявай, Клер, щом избухне революцията, ще те скрия в „Нюбъри“. Ще си живееш в хранилището, а аз ще ти нося от служебния бюфет вафли и чипс. Никога няма да те открият.
Аз клатя глава.
— Ами ако издигнем лозунга „Най-напред да избием адвокатите“?
— А, не! — отсича Гомес. — Без адвокати не можете да направите нищо. Революцията ще се издъни след десет минути, ако нямате адвокати, които да ви насочват.
— Но баща ми е адвокат — напомням му аз, — значи все пак няма да ни изядете всичките.
— Той е от лошите адвокати — заявява Гомес. — Урежда наследството на богаташите. Докато аз защитавам бедните онеправдани дечица…
— О, я млъквай Гомес — намесва се Шарис. — Нараняваш чувствата на Клер.
— Няма такова нещо! Клер иска да бъде изядена в името на революцията, нали, Клер?
— Е, не искам.
— О!
— Ами категоричният императив? — пита Хенри.
— Какво е това?
— Нещо като Златно правило. Не яж хората, ако не искаш те да изядат теб.
Гомес си чисти ноктите със зъбите на вилицата.