Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Клер.
Обръщам се.
— Какво?
— Извинявай. Не бях прав.
Никога досега не съм чувала Гомес да признава друго, освен папската си непогрешимост. Гласът му наподобява гърлено грачене.
Влизам в хола и вдигам щорите. Слънцето не може да пробие през дима, затова открехвам прозореца.
— Направо се чудя как не си задействал с толкова много пушек противопожарната аларма.
Гомес ми показва деветволтова батерия.
— Ще я включа отново, преди да си тръгна.
Сядам на креслото. Чакам да чуя защо Гомес е променил мнението си. Той си свива поредната цигара. Накрая я запалва и ме поглежда.
— Снощи бях с твоя приятел Хенри.
— Аз също.
— Така ли! Какво правихте?
— Ходихме във „Фейситс“, гледахме филм на Питър Грийнауей, вечеряхме в марокански ресторант, отидохме у Хенри.
— И току-що си си тръгнала оттам.
— Точно така.
— Е, моята вечер не беше наситена с толкова много култура, но затова пък бе твърде богата откъм събития. Натъкнах се на твоя неотразим приятел в уличката до „Вик“ точно когато правеше на пихтия Ник. Сутринта Трент ми каза, че Ник има счупен нос, три счупени ребра, пет счупени костици в дланта, натъртвания и охлузвания и четирийсет и шест шева. И трябва да си прави нов преден зъб. — Аз слушам невъзмутимо. Ник е голям калтак. — Само да го беше видяла отнякъде, Клер. Гаджето ти млатеше Ник така, сякаш той е неодушевен предмет. Сякаш е скулптура, която той изсича. Наистина научен подход. Замисли се само къде да го просне, така че ефектът да е най-голям. Бам! Щях да му се възхитя, ако не биеше Ник.
— А защо Хенри е биел Ник?
Гомес е смутен.
— Доколкото разбрах, Ник си го е изпросил. Обича да обижда… обратните, а Хенри беше облечен като малката Госпожица Мъфет.
Мога да си представя. Клетият Хенри.
— И после?
— После обра ведомствения армейски магазин.
Дотук добре.
— И?
— И отидохме да вечеряме в „Ан Садърс“.
Прихвам. Гомес се усмихва.
— И той ми разказа същата налудничава история, както и на теб.
— А ти защо му повярва?
— Ами защото изобщо не му пукаше. Личеше си, че ме познава много добре. Имаше ми и номера и му беше все тая. А после… после изчезна, а аз продължих да стоя и… и просто нямах друг избор, освен да повярвам.
Кимам състрадателно.
— Той изчезва по доста внушителен начин. Помня го още от първия път, когато го видях… бях малка. Хенри ми стискаше ръката и — хоп! — след миг вече го нямаше. Ей, а откъде идваше?
— От 2000 година. Изглеждаше много по-стар.
— Изживява какво ли не.
Приятно ми е да си седя и да разговарям за Хенри с човек, който е наясно за какво става въпрос. Усещам прилив на признателност към Гомес, от която не остава и следа, когато той се навежда към мен и казва доста угрижено:
— Не се омъжвай за него, Клер.
— Той още не ми е предлагал брак.
— Знаеш за какво ти говоря.
Седя, без да се помръдвам, гледам ръцете си, които съм положила тихо в скута си. Студено ми е, бясна съм. Гомес ме гледа разтревожено.
— Обичам го. Той е моят живот. Цял живот съм го чакала и сега той е тук. — Не знам как да обясня на Гомес. — С Хенри виждам всичко като на длан, все едно е изобразено върху карта: минало и бъдеще, всичко наведнъж, като ангел… — Клатя глава. Не мога да го изразя с думи. — Пресягам се към него и докосвам времето… той ме обича. Женени сме, защото… защото сме част един от друг. — Известно време мълча. — Вече се е случило. Най-неочаквано, изведнъж.