Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Усмивката изчезва.
— Добре, де. Признавам, това наистина ме озадачава.
— За пръв път срещнах Клер през октомври 1991 година. Тя ме срещна за пръв път през септември 1977, беше на шест години, аз ще бъда на трийсет и осем. Познава ме, откакто се помни. А аз започвам да я опознавам едва през 1991 година. Между другото, би могъл да питаш Клер. Тя ще ти каже всичко.
— Вече съм я питал. Каза ми.
— В такъв случай, Гомес, само губиш ценно време, като ме караш да ти разказвам всичко отново и отново. Не й ли повярва?
— Не. Ти щеше ли да й повярваш?
— Със сигурност. Клер е много искрена. От католическото възпитание е. — Ланс се появява с още кафе. Вече съм задръстен с кофеин, но още малко няма да ми навреди. — Е? Какво доказателство искаш?
— Клер каза, че изчезваш.
— Да, това е един от най-забавните ми фокуси. Стой до мен и рано или късно ще изчезна. Дотогава може да минат няколко минути, няколко часа или дни, но в това отношение можеш да разчиташ напълно на мен.
— Познаваме ли се през 2000 година?
— Да — хиля се аз. — Добри приятели сме.
— Кажи ми бъдещето.
А, не. Само това не.
— Няма да стане.
— Защо?
— Гомес. Нещата се случват. Ако ги знаеш предварително, всичко става… някак зловещо. Така и така не можеш да промениш нищо.
— Защо?
— Причинно-следствената връзка има само една посока: напред. Нещата се случват веднъж, само веднъж. Ако ги знаеш… Почти през цялото време се чувствам като хванат в капан. Ако си във времето и не знаеш… ти си свободен. Повярвай ми. — Той изглежда отчаян. — Ще ни кумуваш на сватбата. И аз на твоята. Чака те страхотен живот, Гомес. Но няма да ти кажа подробности.
— И за акциите ли няма да ми кажеш?
Е, защо да не му кажа! През 2000 година фондовият пазар е като обезумял, но някои хора ще натрупат цяло състояние и сред късметлиите ще бъде и Гомес.
— Чувал ли си за интернет?
— Не.
— Свързано е с компютрите. Огромна мрежа, която обхваща света и в която постоянно са включени хора, общуващи по телефонни линии чрез компютри. Купувай акции в новите технологии. „Нетскейп“, „Америка Онлайн“, „Сън Майкросистъмс“, „Яху!“, „Майкрософт“, „Амазон.ком“.
Той си записва.
— „Дотком“?
— За това не бери грижа. Просто купувай на фондовата борса. — Аз се усмихвам. — Пляскай с ръце, ако вярваш и във феи.
— Мислех, че тази вечер обезглавяваш всеки, който ти говори за феи, гейове и така нататък.
— Това, неграмотник такъв, е от „Питър Пан“. — Изведнъж усещам, че ми се гади. Не искам точно тук и сега да правя сцени. — Идвай с мен — казвам и се завтичам към мъжката тоалетна, а Гомес ме следва по петите.
Нахълтвам и вътре като по чудо няма никой. По лицето ми се стича пот. Драйфам в мивката.
— Ужас! — възкликва Гомес. — Да го вземат мътните, Библиотекарче…
Но не чувам какво ми казва нататък, защото лежа гол на хълбок върху студения линолеум на пода, в непрогледен мрак. Освен това ми се вие свят и не бързам да ставам. Пресягам се и докосвам гръбчетата на книгите. Намирам се в хранилището на „Нюбъри“. Изправям се на крака и тръгвам със залитане към дъното на пътеката, където щраквам осветлението, което ме заслепява. Дрехите ми и количката с книги, които съм редил, са на пътеката между следващите рафтове. Обличам се, подреждам книгите по местата им върху рафтовете и отварям със свито сърце вратата на хранилището. Не знам колко е часът, нищо чудно да е включена алармата. Но не, всичко си е, както преди. Изабел обяснява на нов читател какъв е редът в читалнята, Мат минава покрай мен и ми маха с ръка. През прозорците струи слънце, а стрелките на часовника в читалнята показват четири и петнайсет. Нямало ме е по-малко от четвърт час. Амилия ме вижда и сочи вратата.
— Отивам в „Старбъкс“48. Искаш ли кафе?
— Хм, не. Но ти благодаря.
Главата ми ще се пръсне. Надзъртам в кабинета на Роберто и му казвам, че не се чувствам добре. Той кима състрадателно, маха с ръка към телефона, който бълва в ухото му високоскоростен италиански. Грабвам си нещата и си тръгвам.
Поредният най-обикновен работен ден на Библиотекарчето.
Неделя, 15 декември 1991 година
(Клер е на 20 години)
Клер: Прекрасна слънчева неделна утрин е и аз се прибирам от жилището на Хенри. Улиците са заледени, натрупал е към пет сантиметра нов сняг. Всичко е ослепително бяло и чисто. Пея заедно с Арета Франклин „У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е“, от Адисън завивам по Хойни и виж ти — точно отпред има местенце, където да спра. Днес ми е щастлив ден. Паркирам, тръгвам предпазливо по хлъзгавия тротоар и без да спирам да си тананикам, влизам във входа. Тук-там гърбът ме понаболява, нещо, което вече съм започнала да свързвам със секса, с това, че съм се събудила в леглото на Хенри, че се прибирам по най-различно време на другата сутрин. Нося се лека като перце нагоре по стълбите. Шарис сигурно е на църква. Вече мечтая как ще се излежавам дълго-дълго във ваната и ще си чета „Ню Йорк Таймс“. Веднага щом отварям вратата, разбирам, че не съм сама. В хола сред валма пушек и на пуснати щори седи Гомес. На фона на тапетите с червени шарки, на мебелите с червена дамаска и целия този дим той прилича на рус полски Елвис или на сатана. Продължава да си седи там, затова аз влизам в стаята си, без да го заговарям.
48
Верига кафенета. — Б.пр.