Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
Отварят ми по домофона, при което вратата издава ужасен звук.
— Качвай се чак до горе — реве гърлен мъжки глас.
Катеря се до четвъртия етаж. Човекът, прикачен към гласа, е висок и рус, с най-безупречния помпадур на света, с цигара в ръката и с тениска, отпред на която пише „Солидарност“. Вижда ми се познат, но не се сещам откъде. За мъж с името Гомес прилича прекалено много на… поляк. След време научавам, че всъщност се казва Ян Гомолински.
— Здрасти, Библиотекарче! — боботи Гомес.
— Здравей, другарю! — отвръщам и му връчвам цветята и виното.
Измерваме се с поглед, постигаме някакво мирно съвместно съществуване и Гомес ме вкарва със замах в жилището.
Това е един от онези прекрасни, безкрайни като влак апартаменти, каквито са строили през двайсетте години на миналия век: дълъг коридор, към който като вагончета от едната страна са накачени стаи. Тук среща са си дали две естетики — фънки и викторианската. Това проличава най-вече в зрелищните старинни столове с тежки резбовани крака, сложени до рисунки с Елвис върху коприна. Чувам в дъното на коридора „Загазих здравата и това не е на добре“ на Дюк Елингтън, а Гомес ме повежда точно натам.
Клер и Шарис са в кухнята.
— Котенца, водя ви нова играчка — подхваща напевно Гомес. — Отговаря на името Хенри, но можете да му викате и Библиотекарчето.
Срещам погледа на Клер. Тя свива рамене и поднася буза за целувка — изпълнявам желанието й и я млясвам целомъдрено, после се обръщам да се ръкувам с Шарис, която е ниска и закръглена по много приятен начин — цялата в извивки, — с дълга черна коса. Лицето й е толкова добродушно, че ми се приисква да споделя с нея нещо, каквото и да било, колкото да видя реакцията й. Тя е дребна филипинска мадона. Със сладък глас, с който обаче загатва нещо от рода на „С мен шега не бива“, Шарис казва:
— О, Гомес, я млъквай. Здрасти, Хенри. Аз съм Шарис Бонаван. Много те моля, не обръщай внимание на Гомес, държа го само за да вдига тежки предмети.
— И за секс. Не забравяй секса — напомня й Гомес. Той ме поглежда. — Бира?
— Разбира се.
Гомес бръква в хладилника и ми връчва един „Блац“. Махам капачката и отпивам юнашка глътка. Кухнята изглежда така, сякаш е взривила се фабрика за тесто на „Пилсбъри“44. Клер забелязва накъде съм насочил поглед. Изведнъж се сещам, че тя не знае да готви.
— Работим — обяснява ми Клер.
— Това тук е инсталация — допълва Шарис.
— Ще я ядем ли? — намесва се и Гомес.
Местя очи от единия към другия и всички прихваме.
— Някой от вас знае ли изобщо да готви?
— Не.
— Гомес умее да вари ориз.
— Но само райс-а-рони45.
— Клер знае да поръчва пица.
— И храна от тайландския ресторант.
— Шарис пък я бива да яде.
— Млъквай, Гомес — нареждат в хор двете момичета.
— Хм… а какво би трябвало да се получи от това тук? — питам, като кимам към хаоса върху плота. Клер ми връчва изрезка от вестник. На нея има рецепта за задушено пиле с ризото и пюре с масло.
— От „Гурман“ е, необходими са към двайсетина продукта.
— Имате ли ги всичките?
Клер кима.
— Знам да пазарувам. Но виж, не съм много наясно как да събера всичко на едно място.
Взирам се по-отблизо в хаоса.
— Бих могъл да забъркам нещо.
— Знаеш да готвиш?
Аз кимам.
— Той готви! Вечерята е спасена! Я се почерпи с още една бира! — възкликва Гомес.
На Шарис очевидно й е олекнало и тя ми се усмихва радушно. Клер, която се е дръпнала уплашено назад, се приближава до мен и ми прошепва:
— Ти да не си полудял?
Целувам я малко по-дълго, отколкото е прилично пред чужди хора. Изправям се, събличам сакото и запретвам ръкави.
— Дайте ми престилка — подвиквам. — Ти, Гомес, отвори виното. Ти, Клер, разчисти това тук, дето сте го разсипали, че ще стане на цимент. А ти, Шарис, би ли подредила масата?
След час и четирийсет и три минути седим около масата в трапезарията и ядем задушено пиле с ризото и пюре. Всичко е с много масло. Ние сме се отцепили като хамали.
Клер: През цялото време, докато Хенри приготвя вечерята, Гомес се мотае из кухнята, пуска шеги, пуши, пие бира и ако не ни гледа никой, ми прави ужасни физиономии. Накрая Шарис го засича и след като прокарва пръст пред гръкляна си, той спира. Говорим за възможно най-скучни неща, за каквито хората си говорят при първа среща: кой какво работи и учи, къде сме израсли и така нататък. Гомес обяснява на Хенри, че е адвокат и защитава малтретирани и изоставени деца, на които попечител е държавата. Шарис ни забавлява с разкази за подвизите си в „Лукус Натурас“, мъничка софтуерна фирма, опитваща се да накара компютрите да разбират какво им говорят хората, и за изкуството си да прави картинки, каквито виждаме по компютрите. Хенри пък разправя за библиотека „Нюбъри“ и за странните птици, които ходят там да разглеждат и да четат книгите.
44
Една от най-големите американски мелници. — Б.пр.
45
Ориз с фиде. — Б.пр.