Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Сония се вторачи невярващо в посланието. Гилдията искаше тя, момчето от копторите, да се присъедини към тях?
Реши, че това сигурно е капан. Опит да я измъкнат от скривалището й. Спомни си за магьосника, който я беше намерил на тавана – беше я нарекъл „враг на Гилдията”. Тогава той не знаеше, че тя го чува. Най-вероятно това беше истината.
Фарин сгъна посланието и го прибра в джоба си. Когато видя лукавата му усмивка, Сония изпита съмнение. Откъде можеше да знае, че той й е прочел точно онова, което пише в писмото?
Но за какво му трябваше да лъже? Той искаше тя да работи за него, а не да бяга, за да се присъедини към магьосниците. Освен ако не я проверяваше...
Крадецът вдигна вежди.
– Е, какво мислиш, млада Сония?
– Не им вярвам.
– Защо?
– Те никога не биха приели обитател.
Той потри с ръка облегалката на креслото си.
– А ако беше установила, че наистина искат да те вземат? Мнозина обикновени хора мечтаят да станат магьосници. Може би Гилдията иска да се издигне в очите на народа?
Сония поклати глава.
– Това е лъжа. Грешката им не е, че убиха момчето, а че не убиха точния човек.
Фарин бавно кимна.
– Това казват и повечето свидетели. Добре, ще отклоним поканата на Гилдията и ще пристъпим към по-важната работа. – Той посочи лежащата на коленете й книга. – Не знам дали тя ще ти е от полза. Ще се наложи да ти изпратя някой, който да ти я прочете. Но може би ще е по-добре самата ти да се научиш да четеш.
– Леля ми ме е учила малко – каза Сония, пробягвайки с поглед по страниците. – Но това беше отдавна. – Тя вдигна поглед. – Ще мога ли да се видя с Джона и Ранел скоро? Сигурна съм, че Джона може да ме научи да чета.
Фарин поклати глава.
– Не и преди магьосниците да преустановят... – Той се намръщи и леко наклони глава. До ушите им достигна слаб звън.
– Какво е това?
Фарин се изправи.
– Чакай тук – каза той и изчезна в мрака зад ламперията на стената.
Сония остави книгата и тръгна към камината. Ламперията отново се разтвори и Фарин пристъпи обратно в стаята.
– Бързо! – отсече той. – След мен, и тихо!
Той мина покрай нея. Сония го зяпна за миг, после го последва през стаята.
Фарин извади малък предмет от джоба си и го прекара напред и назад по ламперията. Сония се приближи и видя как от гладкото дърво се подаде дълга колкото половин пръст дръжка. Фарин я хвана и я дръпна. Част от стената се завъртя навътре. Фарин хвана Сония за ръката и я издърпа в тъмнината. Вмъкна отново дръжката в ламперията и затвори вратата.
Двамата стояха в мрака. Когато очите й се приспособиха, Сония забеляза пет мънички дупки, пробити във вратата на височината на рамото. Фарин допря око до едната от тях.
– Има и по-бързи изходи от стаята – каза й той, – но тъй като имаме време, реших, че е най-добре да избера тази врата, защото е почти невъзможно да се отвори. Виж.
Той се отдръпна от шпионката. Сония примижа от внезапно бликналата светлина. Фарин вдигна малка лампа и спусна страничните й капаци, така че само един тънък лъч да осветява коридора, след което показа на момичето няколко метални резета и сложно изглеждащ заключващ механизъм от задната страна на вратата.
– Е, какво става? – попита Сония.
Фарин затвори всички резета. Жълтите му очи проблеснаха под слабата светлина на лампата.
– Само шепа магьосници те търсят все още. Шпионите ми знаят как изглеждат, как се казват и къде се намират. – Фарин се изкикоти. – Пробутахме им фалшиви информатори, за да не остават без работа. Днес обаче се държаха странно. Мотаеха се из копторите повече от обикновено, носеха дълги наметала над мантиите си. Заеха позиции навсякъде из копторите и сякаш чакаха нещо. Не знам какво точно, но продължиха да се придвижват и да заемат нови позиции. Всеки път се доближаваха до това място. А преди малко Серини ми каза, че се опитват да те проследят. Според него сигурно могат да усещат кога използваш магия. Не го повярвах, докато... – Фарин млъкна, после сребристата светлина на лампата изведнъж угасна и коридорът се изпълни с мрак. Сония чу как крадецът се приближава към стената. Тя пристъпи напред и допря око до една от малките дупки.