Светлината, която не виждаме
- Автор: Доер Антъни
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542816522
- Переводчик: Пламен Кирилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Светлината, която не виждаме». Краткое содержание книги:
Вернер Пфениг отраства в бедно миньорско градче в Германия със сестра си Юта. Един ден двамата откриват старо радио. Седмица по-късно Вернер вече може да го сглобява и разглобява със затворени очи. За него радиото се превръща в страст, но и в надежда за избавление от предопределената участ да работи в мините. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.
Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.
…„Лумналото море е студен на пипане. Сто тридесет и три карата, почти съвършен. С размера на гълъбово яйце и формата на сълза. Според някои бил вълшебен, според други около него се случвали странни и злокобни събития. Този, у когото е камъкът, щял да живее вечно…
— Всичките ли ги взеха?
— Без този на тавана. Нищо не споменах за него. Мадам Манек знае ли?
— Не сме говорили.
— Тайна ли е? Ще го намерят ли, ако дойдат да обискират къщата?
— Кой ще дойде?
Мълчание.
Чичо й казва:
— Все още можем да го предадем. Да кажем, че сме го забравиш?
— Срокът беше до вчера на обед.
— Може да проявят разбиране.
— Ще ти повярват, че си забравил уред с мощност да стигне чак до Англия?
Нов пристъп на задъхано дишане. Нощта бавно се върти върху безшумната ос на мирозданието.
— Ела да ми помогнеш — й казва той.
Изравя един автомобилен крик от третия етаж, двамата се връщат на шестия, затварят вратата на дядовата й стая и коленичат до огромния гардероб, без дори да запалят свещ, за по-сигурно. Той подмушва крика и надига левия край на гардероба. Набутва отдолу нагънати черги; после се премества отдясно и прави същото.
— Хайде сега, Мари, хвани тук и бутай.
Няма защо да й обяснява повече: ще местят гардероба пред входа на таванското помещение.
— Хайде, с всичка сила! Раз… два… три!
Огромният гардероб мръдва с няколко сантиметра. Тежките, покрити с огледала врати леко потропват при местенето. Все едно плъзгат къща върху лед.
— Баща ми — казва задъхано Етиен — все разправяше, че и господ не можел да мръдне това чудовище. Все едно къщата е строена около гардероба, а не обратното. Хайде да бутнем пак, готова ли си?
Двамата бутат… почиват… пак бутат и пак почиват. Най-сетне гардеробът закрива вратата и отрязва достъпа до таванското помещение. Етиен вкарва отново крика, първо отляво, после отдясно, вади навитите на рула черги и се тръшва, дишайки тежко, на пода. Мари-Лор се сгушва до него. Слънцето се показва, но те вече спят грохнали.
* Аз салата веч не ща, ала целина обичам да яда (френска детска песничка). — Б.р.
Косове
Сутрешна проверка. Закуска. Френология, стрелкова подготовка, маршировка. Чернокосият Ернст напуска училището пет дни след като го посочват за най-слаб в групата. Двама други — през следващата седмица. Шейсетте стават петдесет и седем. Вернер всяка вечер се труди в лабораторията на д-р Хауптман, редувайки тригонометрия с електротехника. Хауптман иска да подобри качеството и мощността на конструирания от него приемо-предавател. Бърза смяна на честотите и възможност за определяне посоката на входящия сигнал. Ще успее ли да се справи Вернер?
Той преработва почти из основи схемата. Има нощи, в които Хауптман е разговорлив, подробно му обяснява ролята на даден соленоид или съпротивление или запалено му разказва за научните конференции в Берлин, където всяка дума и миг са откровение. Относителност, квантова механика… в такива моменти докторът с удоволствие се впуска в разяснения.
Следват нощи, в които Хауптман е плашещо затворен; мълчи и наблюдава работата на школника, без да отговаря на въпросите му. Фактът, че д-р Хауптман има такива връзки, че е достатъчно да вдигне телефона на бюрото си и да каже нещо на някого, който с едно мръдване на пръста си ще изпрати цяла дузина „Месершмити“, за да изтребят някой град — омагьосва и наелектризира Вернер.
„Живеем в необикновени времена.“
Пита се дали Юта му е простила. Писмата й се състоят главно от общи фрази — „…добре сме, фрау Елена ти праща поздрави…“ — или пък пристигат в спалното с толкова заличени фрази, че губят смисъла си. Дали й липсва? Или е калцирала чувствата си, за да се съхрани — както се мъчи да прави и той самият?
Фолкхаймер, подобно на Хауптман, е изпълнен с противоречия. За останалите момчета Великана е грубиян, просто камара мускули, но има моменти, когато Хауптман е в Берлин, и Фолкхаймер се шмугва в лекарския кабинет, връща се оттам с еднолампов „Грундиг“, закача късовълновата антена и лабораторията се изпълва с класическа музика. Моцарт, Бах… дори и един италианец, Вивалди. Колкото по-сантиментално, толкова по-добре. Гигантът се отпуска на някой стол, който със скърцащи възражения поема телесата му, и притваря наполовина клепките си.
Защо тия вечни триъгълници? Какво е предназначението на апарата, над който се трудят по цели нощи? Кои две точки са известни на Хауптман и защо му е да намери третата?
— Просто числа, школник — отвръща Хауптман; любимата му максима. — Чиста математика. Научи се да разсъждаваш по този начин.
Вернер се опитва по някакъв начин да разбере Фредерик, но той постоянно му се изплъзва — сякаш е в състояние на безкраен сън, с халтавите си панталони и виснали крачоли. Погледът му е едновременно напрегнат и отнесен; често не забелязва, когато не улучи по време на стрелба. Нощем често говори насън: стихове… поведението на гъските… прилепи, които е чул да се стрелкат покрай прозорците.