Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Коя беше тя?

Лейди Гуендолин завъртя очи към медальона на тавана от Бордо.

— Ама сериозно, Лайънъл Руфъс изобщо не спомена, че си толкова глупава. Може и да не одобрявам напълно умните жени, но със сигурност няма да търпя някоя глупачка. Ти глупачка ли си, госпожице Смитам?

— Съвсем не, лейди Гуендолин.

— Хммм — изсумтя старицата с тон, който подсказваше, че още не е отсъдила окончателно. — Майката на лейди Хорскит, лейди Прудънс Дайър, беше абсолютна досадница, която ни отегчаваше до смърт с агитациите си за правото на жените да гласуват. Хени-Пени адски смешно я имитираше — беше много забавна, когато е в настроение. Както се случва обикновено, лейди Прудънс подлагаше на огромно изпитание търпението на хората, докато накрая никой в обществото вече не издържаше и минутка повече в компанията ѝ — може да си себична, груба, дръзка или злобна, но никога, ама никога, не бъди отегчителна, Дороти. След известно време тя изненадващо изчезна.

— Изчезна ли?

Лейди Гуендолин лениво махна с китка и посипа пепел от цигарата си като вълшебен прашец.

— Качила се на кораб за Индия, Танзания, Нова Зеландия… бог знае закъде. — Устата ѝ се изви като рибешка муцуна и тя сякаш започна да предъвква нещо. Човек трудно можеше да познае дали е парченце от обяда ѝ, заседнало между зъбите, или е сочна порция тайна информация. Докато накрая добави с лукава усмивка: — Божичко, едно птиченце ми каза, че заживяла с един местен тип в някакво ужасно място, наречено Занзибар.

— Наистина ли?

— Съвсем. — Лейди Гуендолин дръпна толкова категорично от цигарата си, че очите ѝ се превърнаха в две мънички цепки. За жена, която не си беше показвала носа от будоара цели трийсет години след смъртта на сестра си, тя наистина беше адски добре осведомена. Малко бяха хората от страниците на "Лейди", които тя не познаваше, и притежаваше удивителното умение да ги принуждава да постъпват точно както тя иска. Ами че дори Кейтлин Руфъс се омъжи за съпруга си, защото лейди Гуендолин постанови така — възрастен мъж, скучноват, но невъобразимо богат. На свой ред Кейтлин се превърна в непоносима скука, часове наред се оплакваше колко неприятно било най-накрая да се ожениш ("О, адски е хубаво, Дол") и да се сдобиеш със свой дом, точно както най-хубавите тапети са изчезнали от магазините. Доли беше виждала въпросния съпруг един-два пъти и светкавично стигна до извода, че трябва да има и по-хубави начини да се сдобиваш с красиви вещи от брака с мъж, който смята, че играта на вист и едно бързо опипване в прислужницата зад завесите на трапезарията е адски хубав спорт.