Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, доктор Грант — каза Реджис. — Но след раждането тези животни са изключително крехки. Загубихме няколко от постнатален стресов синдром, който според нас се дължи на адренокортикотропно действие. Понякога умират само за пет минути.
— Няма страшно, малкият — каза Тим и погали рапторчето.
— Вече всичко е наред. — Сърчицето му тупкаше все така бързо.
— Според нас е много важно да се отнасяме към тукашните животни колкото се може по-добре — допълни Реджис. — Обещавам ви, по-късно ще имате пълната възможност да ги разгледате.
Но Грант вече не се сдържаше. Пак се приближи към животинчето в ръцете на Тим и го заоглежда.
Малкият велоцираптор отвори уста, изсъска към Грант и веднага зае нападателна позиция.
— Очарователно — каза Грант.
— Мога ли да остана и да си поиграя с нея? — попита Тим.
— Не сега — отвърна Ед Реджис и погледна часовника си.
— Сега е три часът, тъкмо време да започнем обиколката на самия парк, за да видите динозаврите в естествената среда, която сме им осигурили.
Тим пусна велоцираптора, който заподскача из стаята, сграбчи парче плат, сложи го в устата си и задърпа другия край с лапичките си.
Контролът
На връщане към контролната зала Малкълм се обади:
— Имам още един въпрос, доктор Ву. Колко вида динозаври сте създали досега?
— Не съм съвсем сигурен — каза Ву. — Мисля, че в момента броят им е петнайсет. Петнайсет вида. Ти знаеш ли, Ед?
— Да, петнайсет са — кимна Ед Реджис.
— Как така не сте сигурен? — запита Малкълм с подчертана изненада.
— Вече спрях да броя — усмихна се Ву. — След първите дванайсет. Нали разбирате, понякога си мислим, че сме създали някое животно както трябва, от гледна точка на ДНК, което е основната ни задача, и животното расте нормално половин година, а после се случва нещо непредвидено. Тогава си даваме сметка, че има някаква грешка. Някой освобождаващ ген не действа. Или не е бил освободен някой хормон. Или пък има някакъв друг проблем за развитието му. Тогава трябва да върнем въпросното животно пак на чертожната дъска, тъй да се каже. — Той се усмихна. — По едно време си мислех, че сме създали повече от двайсет вида. Но сега са само петнайсет.
— А един от тези петнайсет вида не е ли… — Малкълм се обърна към Грант. — Как му беше името?
— Procompsognathus — каза Грант.
— Правили ли сте прокомпсогнатуси, или както там се казват?
— О, да — веднага отвърна Ву. — Компитата са много характерни животни. От тях имаме особено голям брой.
— Защо?
— Желанието ни е Юрският парк да бъде възможно най-истинската, най-автентичната среда за животните… а през юрския период прокомпсогнатусите всъщност са се хранели с мърша. Нещо подобно на чакалите. Затова искахме да има достатъчно компита в парка, които да почистват.
— Тоест да разчистват труповете?
— Да, ако има такива. Но след като цялата ни популация възлиза на двеста и трийсетина животни, труповете не са много — каза Ву. — Основната ни цел беше друга. Всъщност компитата ни бяха нужни, за да разчистват съвсем друг вид отпадъци.
— А именно?
— На острова има няколко огромни тревопасни — уточни Ву. — Съвсем съзнателно се опитвахме да не създаваме най-големите зауроподи, но въпреки това има няколко животни, които тежат повече от трийсет тона, а също и много други с тегло между пет и десет тона. Това ни създаде два проблема. Единият е изхранването им и наистина се наложи на две седмици да докарваме храна на острова. Няма друг начин тези животни да се изхранят на такъв малък остров. Вторият проблем са отпадъците. Не зная дали някога сте виждали слонски изпражнения — каза Ву, — но ви уверявам, че размерите им са внушителни. Всеки екскремент е приблизително колкото футболна топка. А сега си представете изпражненията на бронтозавъра, който е десет пъти по-голям. Освен това най-едрите животни не смилат добре храната и поради това отделят големи количества. През шейсетте милиона години, откакто са изчезнали динозаврите, очевидно бактериите, способни да разграждат изпражненията им, също са изчезнали. Или поне изпражненията на зауроподите не се разграждат лесно.
— Това наистина е проблем — каза Малкълм.
— И то какъв! — съгласи се Ву, без да се усмихне. — Ужасно се измъчихме, докато го разрешим. Сигурно знаете, че в Африка има едно особено насекомо, торният бръмбар, който се храни със слонски изпражнения. Съществуват и други големи животни, чиито екскременти биват изяждани от животни. Накрая се оказа, че компитата могат да ядат изпражненията на големите тревопасни и да ги смилат отново. А изпражненията на компитата лесно се разграждат от съвременни бактерии. И така, създадохме достатъчно компита и разрешихме този проблем.