Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
В двата вагона бе открила общо осмина жертви — от които един мъртъв и един сериозно ранен човек, — затова отиде да провери дали Стерис случайно е взела със себе си бинтове или някакви лекарства. Вероятността беше минимална, но все пак ставаше дума за Стерис. Кой знае за какво беше подготвена?
Мараси подмина Дрютън, който се беше отпуснал мрачно на седалката в едно от купетата на първа класа и явно се питаше как е могъл такъв експерт по връзването на шалчета като него да се озове в средата на бойно поле, Стерис, обаче, не беше в купето на прислужниците. Нито в онова, което деляха с Уаксилий.
Обзетата от нарастваща паника Мараси претърси помещенията във вагона първа класа. Никаква Стерис. Накрая, тя се сети да пита мъжа, когото бе оставила да пази.
— Тя ли? — отвърна той. — Да, госпожице. Мина оттук преди няколко минути, вървеше напред към предната част на влака. Трябваше ли да я спра? Изглеждаше много решително.
Мараси простена. Стерис трябва да се беше промъкнала покрай нея, докато бе заета да проверява купетата във вагона втора класа. Тя си взе пушката от мъжа, ядосана, и тръгна след сестра си.
Запасите от метал на Уакс бяха изчезнали.
Той коленичи, зашеметен от шока. Не беше възможно. Как, в името на Хармония, бе станало това?
Обърна се и видя, че едрият разбойник е влязъл във вагона. Бравите на вратите около него дрънчаха и се тресяха, сякаш бяха заключени, а някой се опитваше да излезе. Уакс се шмугна в коридора и вдигна пистолета си, но един Тласък го изби от пръстите му. Веднага след това, самият Уакс бе запратен назад от Тласък в оръжията, прибрани в кобурите му. Блъсна се в противоположната стена на вагона, точно до затворената врата, която водеше към края на влака.
Простена от болка. Как? Как бяха успели да…
Той разтърси глава и се отблъсна от стената, като откопча катарамите и се освободи от кобурите. Падна на пода, като остави оръжията си и шишенцето метал притиснати към стената, а бандитът препусна към него с тежки, едри крачки.
Уакс залегна, избегна първия замах на мъжа и го удари отдясно в ребрата. Почувства се, сякаш е забил кроше на стоманена стена. Отскочи назад, но, Поквара — бяха минали години от последния му юмручен бой и бе по-бавен, отколкото някога. Последвалият десен юмрук на гиганта го улучи, докато се опитваше на свой ред да го удари в лицето.
Пред очите му просветнаха звезди и бузата му сякаш се взриви от болка. Ударът го запрати в стената. Поквара! Къде беше Уейн? Бандитът замахна отново, Уакс едва смогна да отскочи настрани навреме и успя да стигне лицето му. Един, два, три бързи удара.
Гигантът се усмихна. Дръжките на вратите продължаваха да тракат около него — явно беше Монетомет и образуваше около себе си сфера, подобна на онази, която използваше Уакс. Тласъкът се усещаше леко дори в металоемите, които Уакс носеше над лактите си, макар че бяха устойчиви на аломантия.
Този мъж можеше да сложи край на битката по всяко време, като просто Тласнеше парче метал и го изстреляше към Уакс. Явно предпочиташе ръкопашния бой. И наистина, в следващия момент той вдигна юмруци и му кимна, все още ухилен, за да го предизвика за още един рунд.
„Да върви по дяволите това“, помисли си Уакс.
Обърна се, удари с рамо вратата, която водеше към едно от празните купета, и се втурна към прозореца.
— Ей! — извика мъжът зад него. — Ей!
Уакс скочи към прозореца и увеличи теглото си. Удари се в него с рамото напред, вдигнал ръце пред лицето си, за да го предпази, строши стъклото — и едва успя да се хване за долната част на рамката на прозореца, докато падаше навън.
С пръсти, облени в кръв заради счупеното стъкло, той се издърпа нагоре, опря крака на прозореца, огледа влака отвън и накрая се качи на покрива. Брулен от силния вятър, той откри с изненада, че не е сам. На около четири вагона по-напред, група въоръжени мъже се придвижваха към предната част на влака, понесли нещо голямо и явно тежко. Какво, в името на изгубения метал, бе това?
— Ей! — повика го пак едрият разбойник, докато се катереше след него.
Уакс въздъхна и ритна мъжа в лицето, когато понечи да се качи на покрива. Мъжът изръмжа. Уакс го срита още веднъж, после стовари крак върху една от дланите му. Гигантът се втренчи яростно в него, после се спусна обратно през прозореца и влезе пак в купето.
„Можеш да победиш всекиго“, обичаше да казва Уейн, „ако не му позволиш да ти отвърне.“