Фурията на курсора

— Знам какво чувстваш — раздаде се до нея доста твърд женски глас. Исана вдигна глава и видя висока стройна жена с пищна рижа коса и в тъмнозелена рокля, седнала до нея на пейката.

— Това е Пармос — продължи жената, — няма да се успокои, докато публиката не стигне близо до ярост. И аз не обичам неговите речи. Твърде напудрени са.

Исана се усмихна и склони глава:

— Върховна лейди Плацида. Добър вечер!

— Холтър — каза лейди Пласида преувеличено официално. — Моля, на ти, искам да поговоря с теб.

Исана примигна:

— Ваша светлост?

Тя протегна ръка:

— Дразнех ви, холтър. Всичко друго, но не и официалните правила… Как бихте реагирали, ако ви наричам Исана, а вие мен — Ария?

— Харесва ми.

Лейди Пласида кимна рязко:

— Добре. Много граждани придават прекалено голямо значение на своя ранг, без да полагат усилия за по-голяма отговорност при изпълнение на служебните си задължения. Радвам се да се уверя, че не си от тях, Исана.

Не знаейки как да отговори вежливо, Исана просто кимна.

— Натъжих се, когато чух, че са те нападнали при сър Нед в нощта, когато се запознахме.

Исана изпита рязка болка в долната част на корема, близо до бедрата. Раната от стрелата беше заздравяла бързо, оставяйки само малък белег, който едва се виждаше върху кожата й.

— Нед беше добър човек. И Серай ми беше по-близка от просто приятелка, каквато я считах в началото — тя поклати глава. — Иска ми се нещата да бяха различни.

Лейди Плацида се усмихна, но в ъглите на тази усмивка се таеше тъга.

— Но такъв е животът. Лесно е да съдиш какъв избор е трябвало да направиш, когато вече нищо няма да се върне. Серай ще ми липсва. Не бяхме близки, но я уважавах. И винаги ме е забавлявало умението й да отрязва надути пуяци.

Исана се усмихна.

— Да. Жалко, че я познавах за толкова кратко време.

Тишината се задържа до момента, в който лейди Плацида каза:

— Срещнах твоя племенник, когато се връщаше след събитията на Зимния фестивал.

— Наистина ли? — попита Исана.

— Да. И мисля, че той е наистина много обещаващ млад човек.

Исана вдигна вежди и известно време изучава лейди Плацида, след което предпазливо попита.

— Защо ми казваш това?

Лейди Плацида махна с ръка в апатичен, умишлено разсеян жест.

— Той ме порази с възпитанието си. С ума. С яснотата на мисълта. Има много добри отзиви за него. И същото мнение имам по повод някои негови приятели. Много може да кажеш за човек, като погледнеш тези, с които е свързан животът му.

Подтекстът на казаното не се изплъзна на Исана и тя кимна, приемайки комплимента.