Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
В историята на Алера тя беше единствената жена, направила това.
Останалите присъстващи бяха предимно мъже, в по-голямата си част — членове на движението за премахване на робството. Включително десетина сенатори, техните привърженици и протежета в Службата за гражданство, както и членове на Блюстителите за свобода — псевдосекретната организация на войнстващите привърженици на отмяната на робството в пределите на град Церес.
Блюстителите от години преследваха роботърговците и робовладелците в града. Не беше необичайно да се намери непредпазлив търговец на роби, обесен под навеса за роби със собствените си белезници и удушен със собствените си вериги.
Възстарият Върховен лорд Церес, официалният господар на града, въпреки че всъщност не уважаваше особено Блюстителите и техните привърженици, все още нямаше решимостта да ги смаже със силите, с които разполага, така че не можеше да прекрати насилието.
Всички останали бяха или шпиони, докладващи пред Консорциума на роботърговците, или просто любопитни.
Амфитеатърът беше обществена зала, отворена за всеки гражданин на Империята.
Тълпата аплодира и емоциите обляха Исана като първа вълна на океански прилив. Тя за миг затвори очи, предпазвайки се от влиянието на техните емоции, след което стана от мястото си, усмихна се и тръгна към края на сцената, близо до подиума с лейди Акватайн.
— Благодаря — каза тя. Гласът й се разнесе ясно по целия амфитеатър.
— Дами и господа. Човек, когото някога познавах, казваше, че произнасянето на речи е сравнимо с ампутация на крайници. Най-добре е да са приключи с това колкото се може по-бързо и безболезнено.
Раздаде се учтив смях.
Тя изчака да стихне, след което продължи:
— Институтът за търговия с роби трови нашето общество. Злоупотребите стават просто непоносими, законните лостове, предназначени да гарантират сигурността, не функционират. Всеки присъстващ тук знае, че съм права.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Но никой от вас не е бил залавян от търговец на роби незаконно и против волята си — тя погледна лейди Акватайн. — Не можете да си представите колко е ужасно да чувстваш себе си абсолютно безпомощен. Да виждаш… — тя преглътна — да виждаш какво се случва с жените в такива ситуации. Не се доверявах на слуховете за подобни неща, докато това не се случи с мен. Докато не видях всичко със собствените си очи.
Тя отново се обърна към публиката:
— Всички тези слухове приличат по-скоро на нечии нощни кошмари. Но те са верни. По време на това заседание вие чухте много освободени роби: мъже и жени, станали свидетели на зверства, които не би трябвало да имат място в общество, живеещо според буквата на закона.
— Сега ни се предоставя уникална възможност да се отървем от този раков тумор на тялото на нашето общество, да изчистим тази гнойна рана, да направим промени за по-доброто бъдеще на нашата Империя. Ние носим отговорност пред нашите съграждани, пред самите себе си и пред нашите потомци — длъжни сме да го направим. Сенатори, граждани, моля ви да подкрепите законопроекта за еманципацията, иницииран от лейди Акватайн. Заедно ние ще можем отново да обединим нашите земи и хора.
Тя се отдръпна от трибуната и кимна. Тълпата избухна в оглушителни овации.
Одобрението им я обля с нова вълна емоции и тя едва успя да се задържи на крака.
Не изпитваше никакви илюзии относно ораторските си таланти. Разбира се, привържениците ще подкрепят закона на лейди Акватайн за еманципацията. Тази реч и публичното одобрение на тълпата в края на едноседмичната среща на върха не беше нищо повече от формалност.
Тя седна на мястото си, докато сенатор Пармос заемаше трибуната, за да изрази своята гледна точка относно пламенната подкрепа на идеята за премахване на робството. Бидейки талантлив оратор и майстор да манипулира емоциите с помощта на фурии, Пармос успяваше да влияе на тълпата с часове със силата на думите си — и хората слушаха с отворена уста.
— Много добре — промърмори лейди Акватайн на седналата до нея Исана. — Имате природен талант.
Исана поклати глава.
— Бих могла да грача като врана и те пак биха реагирали по същия начин.
— Подценявате се — възрази лейди Акватайн. — Вие притежавате определена… праволинейност, бих казала. Думите ви звучат искрено. И това им придава още по-голяма тежест.
— Те не звучат искрено. Те са искрени — парира Исана. — И вече не притежавам праволинейност — продадох я преди три години.