Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Подкрепата на Ария и нейното предложение дадоха на Исана усещане за покой и увереност. Беше като да попаднеш на прохладен източник насред безкраен жарък ден.
Исана беше удивена от реакцията си. Ария просто каза няколко обикновени думи по време на случайна среща, без да я обвързва с нищо. Но Исана почувства искреността в гласа и поведението й. Усети нейното истинско състрадание и уважение.
Исана имаше подобен контакт с лейди Акватайн. Тогава тя също почувства искреност в гласа й, но тази жена беше напълно различна.
И двете жени бяха от тези, които държаха на думата си. Но това, което в Ария беше честност, в лейди Акватайн беше чисто изчисление, откровен личен интерес. Лейди Акватайн беше майстор в различен вид преговори, за които се изискваше репутацията на човек, който държи на думата си на всяка цена. Независимо дали е за добро или лошо.
Тя притежаваше ясно изразено намерение да се увери, че е платила за това, което е получила, и — което беше по-важното — е взела това, за което е платила. Честността й имаше повече общо с изчисляване на задължения и стойности, отколкото с понятията за добро и зло.
И това правеше лейди Акватайн изключително опасна. Исана внезапно осъзна, че се страхува от своя покровител — и не само защото лейди Акватайн можеше да предприеме нещо, касаещо нейните близки. Исана се страхуваше от нея лично, чак й се повдигаше.
Никога не го беше осъзнавала. Или може би по-правилно беше да се каже — никога не си позволяваше да го осъзнае.
Простото предложение за помощ от Ария създаде още една перспектива. Може би това беше глътката въздух, от която се нуждаеше Исана, за да се изправи лице в лице със страха, който криеше дълбоко в себе си. Исана си възвърна надеждата.
Тя потръпна и закри лицето си с ръце. От очите й потекоха сълзи, но тя не се опита да ги спре.
Седеше в тишината на малката градинка и оставяше сълзите й да отмиват парливия страх. След малко се почувства по-добре. Не жизнерадостна, не ентусиазирана — но по-добре. Бъдещето вече не изглеждаше издълбано на камък или потънало в мрак.
Исана призова Рил да изсуши сълзите й и да върне обичайния цвят на зачервеното й лице, след което се отправи към изхода от градинката, срещу света.
Глава 11
Макс ухилено оглеждаше Тави.
— Казват, че ако дишаш през устата, а не през носа, това ще ти помогне да запазиш закуската вътре.
Тави въздъхна и се погледна. По-голямата част от панталона му беше мокър и украсен с най-гнусно миришещите петна, които може да си представи човек.
Голям брой подобни петна имаше и на туниката си, по ръцете, шията и той беше сигурен, че ги има и по косата, и по лицето си.
— И много ли смисъл има в това да дишам с отворена уста? Вони достатъчно лошо. Не искам да го пробвам и на вкус.
Макс се тръсна на столчето до тренировъчната площадка, наблюдавайки как Шулц и неговите подчинени тренират в строй с истински оръжия и в лъскави нови брони.
Шулц ръководеше тренировката, докато Макс наблюдаваше новобранците.
— Шулц! — извика Макс. — Отпусни се малко. Прекалено много напрягаш раменете и от това бягаш по-бавно.
Тави изсумтя.
— Той все още ли мисли, че се каниш да го убиеш?
— В началото беше забавно — каза Макс. — Дори полезно. Но това беше преди почти месец. Мисля, че сега той разбра, че онова беше казано образно.
Тави изсумтя и хвана черпака на близката кофа с вода.
— Ей — запротестира Макс. — Това го прави от подветрената страна.
Тави лениво плисна черпак с вода към Макс, след което изпи следващия, като внимаваше, правеше малки глътки и контролираше усещанията си.
Научи, за свой ужас, че ако пиеш вода в атмосфера на силна воня, това може да доведе до неприятни резултати.
— Какво те кара да правиш? — попита Макс.
— Проверки — въздъхна Тави. — Трябва да измеря всички тоалетни и да се уверя, че са с правилните размери. След това да изчисля обема и да сравня скоростта, с която всяка една се пълни. После трябва да контролирам изкопаването на новите и запълването на старите.
— Стомахът не те ли заболя вече? — попита Макс.
Тави направи гримаса.
— Заболя ме. Минаха четири дни. И капитанът помоли Фос да ми свари някакъв чай, за да ме предпази да не хвана други болести.
— И как е, действа ли?
— По-добре да се бях разболял. Не можеш да си представиш как вони това, което ми приготвя Фос.