Фурията на курсора

Честно казано, Исана трябваше да отрече. Част от сделката с лейди Акватайн беше Исана да я подкрепя публично. Но разговорът им едва ли можеше да се нарече публичен, нали? Затова тя не каза нищо.

Лейди Плацида се усмихна и кимна:

— Исана, знам колко трудно може да бъде в твоята ситуация. Трябва да поговориш с някого за това или ако те принуждават за нещо против волята ти, аз съм готова да ти предложа подкрепата си. Не знам подробностите — затова и не знам как точно мога да ти помогна, но поне мога да изслушам каквото си готова да споделиш и да те посъветвам нещо.

Исана кимна и внимателно каза:

— Това е много… великодушно от твоя страна.

— Мислиш ли, че се опитвам да получа информация от теб по този начин?

Исана примигна и неочаквано за себе си леко се усмихна.

— Ами. Няма да настоявам за нищо, но да.

— Понякога се отегчавам от тактичното лицемерие — обясни лейди Плацида.

Исана кимна и каза:

— Ако допуснем, че си искрена: за какво ти е да ми предлагаш подобна помощ?

Лейди Плацида склони глава настрани, след което хвана Исана за ръката и каза:

— Защото може да ти потрябва. Защото ми се струва, че ти си порядъчен човек, който се е оказал в незавидна ситуация. Защото по момчето, което си отгледала, мога да преценя, че ти си достойна за моето уважение — тя сви рамене. — Това не звучи много високопарно, знам. Но е истина.

Исана погледна лейди Плацида, удивявайки се все повече и повече. Ръцете им се докосваха, така че Исана можеше да усети чистата, звънка истина в гласа й.

Лейди Плацида срещна погледа й и кимна, преди да отдръпне ръката си.

— Аз… Благодаря ти — каза Исана, — благодаря, Ария.

— Понякога самото осъзнаване, че помощта може да бъде предоставена, когато се нуждаеш от нея, помага само по себе си — промърмори тя. После Ария затвори очи, наведе глава в лек поклон и напусна градинката, потъвайки в улиците на Церес.

Исана поседя още малко, наслаждавайки се на ромоленето на фонтана и прохладната сянка на дърветата. През последните три години тя все повече се уморяваше от изпълнението на задълженията си към лейди Акватайн.

Много неприятни неща бяха свързани с това, но тя най-вече се измъчваше от факта, че не може да направи нищо по въпроса. Само няколко души в цяла Алера бяха толкова силни и влиятелни, колкото лейди Акватайн.

Първият лорд, разбира се, също не би станал източник на подкрепа и утеха. Неговите действия съвсем ясно й го показаха.

Освен Гай имаше много малко хора, чиято сила можеше да се сравни с тази на Акватайн, и повечето от тях вече бяха станали съюзници. И още по-малко бяха тези, които имаха както силата, така и намерението да предизвикат Инвидия Акватайн.

Една от тях беше Върховна лейди Плацида.