Фурията на курсора

— И отиде в Клуба, защото това беше твой дълг.

— Да — отвърна Тави раздразнено.

— Дори въпреки всичките онези танцьорки и прочие?

— Да.

— Врани, Калдерон. Защо? — Макс поклати глава. — Животът е твърде кратък, за да пропускаш някои неща.

— Защото това си е моя работа — каза Тави.

— Ще ти е по-лесно да се позовеш на факта, че го правиш само за да поддържаш легендата си — посочи Макс. — Малко вино. Момиче или две. Или три, ако можеш да си го позволиш. Какво му е тук лошото?

Тави се намръщи и се замисли над думите му.

Макс беше напълно прав, когато каза, че момичетата в клуба могат да бъдат доста привлекателни и Тави неведнъж беше гледал танците им.

Беше нормално, особено като се има предвид, че всяка танцьорка с талант на земен призовател ще го използва, за да усили интереса на мъжете около нея.

Често танцуваха по няколко едновременно и подобно изпълнение беше предназначено да изпразни джобовете на онези легионери, които се поддадат на чара им. И успяваха, тъй като повечето легионери ходеха там именно с тази цел.

Няколко танцьорки вече се бяха предлагали на Тави, но той отказа да „оцени“ техните прелести за през нощта или да опита вино и други достъпни упойващи вещества. Нямаше намерение да замъглява ума си — мислите му бяха заети с това, което му позволяваше да остане жив.

— Трябва да се наслаждаваш на живота — продължи Макс. — Никой няма да те упреква за това.

— Аз ще се упреквам — каза Тави. — Длъжен съм да пазя ума си ясен.

Макс се подсмихна.

— Така е, предполагам. Докато постоянно хленчиш за Кайтай, мисля, че е нормално да не се усукваш около момичета.

Тави изсумтя.

— Радвам се, че одобряваш.

Три кохорти наборници, около хиляда легионера, се тътреха в пълно бойно снаряжение по тренировъчния път, като запазваха монолитна формация.

Стъпките им гърмяха в единен ритъм, пробивайки дори през заглушаващия ефект на екрана, създаден от Макс.

След като преминаха и тътенът изчезна, Макс попита:

— Изрови ли нещо?

Тави кимна.

— Намерих още двама легионери, които докладват на агент на Търговския консорциум.

— Знаем ли за кого още работи той?

— Той мисли, че агентът шпионира и за парциански търговец.

— Ха — каза Макс. — И кой е този агент?

Тави сви рамене.

— Хвърлих няколко въдици. Може би тази вечер ще разбера нещо.

Той хвърли кос поглед на Макс.

— Чух за незаконен търговец на роби, действащ наблизо. Явно е действал сред хората, които следват нашия лагер. Но някой го пребил до безсъзнание, вързал го за едно дърво, после се промъкнал покрай пазачите и освободил робите му.

Макс временно свали въздушния екран, така че да стане и да изкрещи:

— Враните да те вземат, Кардер, вдигни този щит нагоре или така ще ти дам по глупавата глава, че да го запомниш! Ако копието на Валиар Маркус победи най-добрите ми бойци, ще въртите обиколки цяла седмица!