Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Лейди Антилус го гледаше, самодоволната усмивка беше застинала на устните й.
Тави отново й се усмихна и се поклони.
— Ще донеса вода за чая, ваша светлост.
— Не — каза тя, гласът й беше прекалено рязък, ясен и учтив. — Всичко е наред. Спомних си за една важна работа. И Красус трябва да се върне в кохортата си.
— Но… — започна Красус.
— Веднага — каза лейди Антилус. Минавайки покрай Макс, тя стрелна Тави със злобен поглед.
Тави отговори с толкова неискрена усмивка, колкото можеше да изобрази. Внезапно той си спомни смъртнобледото лице на Макс, за водата, порозовяла от кръвта му, и спомените изплуваха все по-ярки пред очите му. Дишането му стана плитко и болезнено остро.
Миг по-късно Тави си спомни с болезнена яснота и жестоките ярки белези, които пресичаха гърба на приятеля му — следи от многоплетков камшик с шипове от метал или стъкло.
За да останат такива ужасяващи белези, раните трябваше да са му направени преди Макс да е овладял силата на фуриите си, тоест когато е бил на дванадесет години. Или дори по-рано.
И лейди Антилус, и синът й трябва да отговарят за това.
Тави осъзна, че хладнокръвно съставя план за действие.
Върховната лейди беше изключително силна в призоваването на фурии — и трябваше да бъде първата цел. Ако не умре веднага, тя можеше да се възстанови от смъртоносна рана или, докато умира, да нанесе ответен удар с достатъчно сила, за да убие Тави.
Да я нападне още тук, където стоеше, щеше да е малко сложно, но тъй като тя изобщо нямаше да очаква физическа атака, можеше да я удари с тънкия си кинжал в гърлото и да продължи да удря, докато порази мозъка. После да завърти, правейки раната по-широка, и ще остане само с Красус.
Младият рицар нямаше достатъчно опит и това беше единственото, което можеше да позволи на Тави да реагира навреме и да спаси живота си.
Рязък удар в гърлото, за да му изскочат очите, и младият лорд няма да може да се защити поради шока от болката. После Тави може да вземе парче дърво от току-що запаления огън, — доста символично ще се получи, помисли си, — и с рязък удар в незащитеното слепоочие да довърши Красус.
Изведнъж Тави замръзна.
Яростта, току-що бушувала в него, утихна, и той изпита пристъп на гадене, сякаш студената храна, която беше ял наскоро, се кани да напусне стомаха му.
Осъзна, че стои под яркото обедно слънце, гледайки двама души, които едва познава, и планира как да ги убие, студено и пресметливо, като тръстиков лъв, дебнещ кошута и нейното малко.
Тави намръщено погледна ръцете си. Леко трепереха. Той конвулсивно се бореше с кръвожадните мисли, които продължаваха да замъглят разума му и да го подтикват към действие.
Вече беше причинявал вреда на хора — съученици в Академията, които го тормозеха в най-неподходящите моменти. Тави им отвърна, при това доста грубо, но като цяло тогава нямаше избор.
И след това също му беше болно. И въпреки че е бил свидетел на отвратителните последици от насилието, той пак се отдаваше на планиране на подобни жестокости. Това плашеше.
Още по-плашещо беше осъзнаването, че наистина е способен да го направи.
Но независимо дали те бяха тези, причинили на Макс цялото това страдание, и колко жестоко яростта изгаряше душата на Тави, убийството на лейди Антилус и нейния син нямаше да излекува раните на Макс, да не говорим за последствията, които биха засегнали Тави и, по веригата, Първия лорд.
Тя не беше от онези врагове, които можеш просто да нападнеш и унищожиш. Всичко трябваше да бъде направено с други методи — и ако Магнус беше прав, лейди Антилус беше опасен съперник.
Тави леко се усмихна на себе си. Той също можеше да бъде опасен. В този свят не само фуриите, и остриетата са оръжия, и няма врагове, които да не могат да бъдат победени.
В крайна сметка той току-що умело беше обърнал капана й срещу самата нея. И ако веднъж е успял да я надхитри, ще може и отново.
Лейди Антилус внимателно наблюдаваше лицето му, докато всички тези мисли плавно се сменяха една след друга в главата му и изглеждаше, сякаш не знае как да реагира. Проблясък на тревога се мярна в очите й. Може би в гнева си беше позволил на твърде много емоции да се отразят на лицето му. Може би тя беше почувствала желанието му да я убие.