Фурията на курсора

— Моля?

— Огън — каза лейди Антилус така, както разговарят със селските глупаци. — Вярвам, че билковият чай ще бъде полезен за всички нас, особено ако Максимус се е изправил на крака. Ти притежаваш основните умения в призоваване на фурии. Видях препоръките ти. И така, подтрибун Сципио. Запали огъня.

— Мамо, аз ще го направя… — започна Красус.

Тя рязко махна с ръка и усмивката й стана още по-широка.

— Не, скъпи. В крайна сметка ние сме в легион, нали? Дадох на скъпия Сципио пряка заповед. Сега той трябва да я изпълни. Като всеки от нас.

— Да запаля огън? — попита Тави.

— Само малко огнено призоваване — кимна тя. — Хайде, подтрибун.

Тави я погледна, после към слънцето и прехапа устни.

— За да бъда честен, ваша светлост, огънят не е моето нещо. Не съм практикувал откакто издържах изпитите.

— О, защо се отказваш толкова бързо, Сципио? — каза лейди Антилус. — Дали защото си изрод без фурии?

Тави се застави да се усмихне максимално естествено.

— Разбира се, че не. Но ще ми трябва време.

— О — отвърна тя, вдигна полите си и се отдалечи от подготвеното, но незапалено огнище близо до лазарета. — Готова съм дори да ви предоставя свободно пространство.

— Благодаря ви — каза Тави. Той пристъпи до огнището, клекна и извади ножа си. После взе най-тънката съчка и бързо настърга стърготини.

Тави вдигна поглед, за да види как лейди Антилус го наблюдава от разстояние десетина фута.

— Не позволявай да те разсейвам — каза тя.

Тави й се усмихна. След това избърса ръце в бедрата и като ги протегна над праханта, присви очи.

Зад него Макс излезе от палатката и тръгна към тях, стъпките му ставаха все по-гръмки.

— О — възкликна той, но гласът му беше все още слаб.

— Здравей, мащехо. Какво правите?

— Гледаме вашия приятел Сципио, който демонстрира уменията си на призовател на огън, Максимус — каза тя, усмихвайки се. — Не бързайте да му помагате. Той не трябва да пропуска шанса да се покаже.

Стъпките на Макс спряха за секунда, след което той продължи да върви.

— Не може да повярвате, че той притежава начални умения на призовател на огън?

Лейди Антилус говореше така, сякаш изпитваше трудности да сдържа смеха си.

— Съжалявам, скъпи. Понякога просто трябва да имам потвърждение, че доверието ми в другите е оправдано.

— Сципио… — каза Макс, снишавайки глас.

— Остави ме, Макс — изръмжа Тави. — Не виждаш ли, че се опитвам да се концентрирам?

Настана тишина, в която въображението на Тави рисуваше образа на Макс, който го гледа отзад с отворена уста. След това той напрегна рамене, издавайки тихо ръмжене от усилието, и изведнъж от праханта се изви тънка струйка дим.

Тави се наведе и нежно духна към искрата, поставяйки в нея стърготини, първо малки, после по-големи, докато накрая огънят не се разгоря с пълна сила, след което го постави в подготвените за огъня дърва. Те веднага се хванаха и Тави се изправи и изтупа панталоните си.