Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Ужасно, нали? — Той се усмихна лекичко и отново завъртя глава, стараейки се да улови с поглед Настя.
— Няма нищо ужасно, на всички се случва. Родителите трудно се примиряват с факта, че детето им вече не е малко. Не им се иска то да пораства и това нежелание приема най-различни форми. Трябва да си подготвен за това и да се отнасяш с разбиране. И в никакъв случай да не се притесняваш.
— Как няма да се притеснявам… Много неудобно се получава… Дори не знам какво да кажа.
— Няма нужда да казваш нищо. — Настя хвана нежно Артьом за ръката. — Никога не бива да се притесняваш от родителите си, това е грях. Трябва да се гордееш с тях — каквито и да са. Те са ти дали живот и за теб те са най-добрите. И се държат съвсем естествено. Всички други родители биха постъпили по абсолютно същия начин.
— Значи вие не се сърдите на мама?
— Ни най-малко. Разбирам я. Може би ти се струва, че й отговорих прекалено рязко, така ли?
— Ами да, помислих, че сте й се разсърдили.
— Това са различни неща, Артьом. Едно е да не се съгласиш с някого, когато той не е прав. И съвсем друго — да му се разсърдиш заради това, че не е прав. Сигурно бях доста рязка с майка ти, но не съм й обидена.
Вратата се отвори и Тенгиз отново се появи.
— Колко време искаш да останеш тук? — попита той сина си.
— Не знам — смути се Артьом. — Мислех да остана, докато започнат да пускат посетители при Денис. Но мама каза, че ще пуснат хора при него чак утре.
— Добре — кимна баща му. — Ти оставаш тук, това е решено. Може да потрябва нещо. Кога да дойда да те взема?
— Ще стигна сам до метрото.
— Добре. Не забравяй да се обаждаш на майка си, защото ще се притеснява.
Той потупа лекичко Артьом по рамото и изтича надолу по стълбите. И като че ли дори не забеляза Настя, макар че в началото я поздрави. Какво ли означаваше това — може би демонстрация на съгласие с позицията на жена му? Значи той също смяташе, че Настя е виновна за нещо? Сигурно беше точно така. Само че, за разлика от жена си, прояви самообладание и не й направи сцена.
Двамата мълчаха, докато шумът от стъпките не стихна и външната врата не се затвори.
— Добре че те срещнах тук — каза Настя. — Ще ме изчакаш ли да поговоря с лекаря?
— Разбира се — отвърна с готовност Артьом.
Питаше дали щял да я почака! Та той бе готов да я чака с часове, още повече че тя се радваше на срещата с него. И наистина се радваше, нали каза: „Добре че те срещнах тук“. Артьом имаше чувството, че може да слуша с часове гласа й, който му напомняше за приспивна песен.
Каменская се забави дълго — поне на него му се стори така, и Артьом започна да се тревожи. Може би състоянието на Денис е много тежко? Той реши да почака още малко и да отиде в отделението, но след няколко минути се отказа. Не беше влизал в помещението зад тази врата нито веднъж, не знаеше къде какво се намира, а за да прочете надписите на вратите, щеше да му се наложи да забие нос в тях. Ама че картинка! И да обяснява на всеки, че не вижда нищо и че търси жената от милицията. Пълна глупост! Трябваше да се запаси с търпение и да чака. Каменская непременно ще дойде. Той слезе на долната площадка и седна на перваза на прозореца.
Към десет часа болницата започна да се оживява, по стълбището сновяха хора и вратата на хирургията непрекъснато се отваряше и затваряше, карайки Артьом да потръпва. Той не можеше да види кой излиза на стълбището и определяше по силуета дали е човек с престилка или не. Каменская още я нямаше и Артьом започна да си мисли за музика, та времето да минава по-бързо. За него това беше изпитан метод за съкращаване на минутите и часовете. В главата му започваха да звучат музикални фрази и той моментално ги превръщаше мислено в нотни знаци, изричайки ги наум: дясна ръка — сол четвъртинка с точка, осминка пауза, лява ръка: ми-сол-си бемол… Интересно, дали Денис щеше да се научи да записва партитурите? Всъщност баща му обеща след време да му купи онзи компютър, който можеше да записва ноти, когато го включат към електронен инструмент. Дали от него щеше да излезе композитор? Баща му казваше, че ако работи много и упорито, задължително ще излезе. Изобщо баща му свято вярваше в силата на труда и упоритостта и смяташе, че те помагат за преодоляването на всички трудности.