Шпионите на Собек [bg]

— С какъв прякор те наричат? — прошепна аритският главатар.

— Ядач на лайна! — изръмжа пияният бандит и избухна в гръмогласен смях, наподобяващ ръмжене. Звук, който завърши със задавено гъргорене, тъй като аритският главатар вкара камата си право в гърлото на пияния. От другите бандити се надигна ропот и сумтене, те пуснаха торбите и посегнаха за ножовете и тоягите си.

— Опомнете се и изтрезнейте, преди да сме стигнали дотам! — изсъска аритът. — Той представляваше опасност за всички нас! — добави водачът, наведе се и измъкна камата си. — Занесете тялото му в най-близкия крокодилски гьол.

После ги изгледа, подритна торбата, която мъртвецът бе изпуснал, и извика:

— Поделете плячката му помежду си. Сега да вървим!

Убийците отвориха двукрилните порти на имението и се измъкнаха навън, тъмни сенки, прелитащи през нощта. Те се носеха по пустия път, покрай който отдясно се издигаха стените на богаташките имения, а отляво се простираха зелени ниви и дървета, тъмнеещи в нощния мрак. Ако чуеха да приближава някой, убийците просто се отклоняваха от пътя и го оставяха да мине. При едно от отклоненията си се забавиха малко повече, за да могат Трошача на кости и още трима други да хвърлят трупа в крокодилското леговище. Те метнаха тялото в тъмнината и то цопна сред гъстите тръстики, опасващи брега на реката, после бързо се върнаха и се присъединиха към другите — ято зловещи прилепи, профучаващи под тъмното, осветено само от мъждукащите звезди. Стигнаха до имението на Амеротке и се скупчиха мълчаливо на пътя срещу главната входна врата. Аритският главатар се взря в тъмнината. Забеляза блещукането от пламъка на лампите, запалени на покривната тераса, и чу звук на мъжки смях. Обърна се към Трошача на кости.

— Сега е моментът! Тръгвай веднага — припря го той.

Трощача на кости, който също беше пийнал доста от плячкосаното вино, вдигна боздугана си.

— И помни — изсъска главатарят, — Амеротке и семейството му трябва да останат за нас!