Пазачът на фара [bg]

– Да, разполагахме с твърде малко улики, за да продължим. Нямаше и други свидетели. Но...

Той се поколеба и отпи от кафето си.

– Но какво?

– Това са само предположения от моя страна...

Той отново се поколеба.

– Ще се радваме на всяка възможна информация – каза Паула.

– Ами през цялото време имах чувството, че Матс знае повече, отколкото ни казва. Нямам основания да смятам така, но докато разговаряхме с него, понякога ми се струваше, че крие нещо.

– Искаш да кажеш, че е знаел кой го е нападнал? – попита Патрик.

– Нямам представа – отговори Уолтър и разпери ръце. – Както казах, просто имах чувството, че разполага с повече информация, отколкото иска да сподели с нас. Но знаете не по-зле от мен, че има множество различни причини жертвите и свидетелите да мълчат.

Патрик и Паула кимнаха.

– Искаше ми се да отделя повече време на случая и да видя мога ли да изровя нещо. Но не разполагаме с достатъчно ресурси, така че накрая трябваше да прекратим разследването. Дадохме си сметка, че няма да постигнем напредък, ако не изскочи нещо ново.

– Може да се каже, че това стана – каза Патрик.

– Мислите ли, че има връзка между нападението и убийството? По тази хипотеза ли работите?

Патрик кръстоса крака и се замисли за няколко секунди, преди да отговори.

– Не, всъщност за момента нямаме хипотеза. Но има вероятност да са свързани. Безспорно е интересно съвпадение, че е бил нападнат само няколко месеца, преди да бъде открит мъртъв.

– Това е така. Ако можем да помогнем с нещо, само кажете – каза Уолтър и се изправи, разгъвайки дългото си тяло. – Нашето разследване още е отворено, така че можем да си помогнем едни на други, ако изникне нещо.

– Абсолютно – отвърна Патрик и протегна ръка. – Може ли да получим копие от документите?

– Вече се погрижих – каза Уолтър и подаде на Патрик купчина листа. – Ще се оправите ли сами на излизане?

– Разбира се – каза Патрик и тръгна към вратата, но по средата на пътя се обърна. – Между другото, мислехме да посетим организацията, където е работил Сверин. Можеш ли да ни упътиш?

Той извади бележка с адреса и посочи името на улицата. След като Уолтър им даде няколко прости указания как да стигнат дотам, те му благодариха и си тръгнаха.

– Нямаше голям резултат от посещението – въздъхна Паула, когато седнаха в колата.

– Не е така. Никой не би признал току-така, че според него жертвата крие нещо. Трябва да опитаме да научим повече за нападението над Сверин. Може би в Гьотеборг е имало нещо, от което не е могъл да избяга, като се е преместил във Фелбака.

– Тогава, естествено, ще започнем от последния му работодател тук – отбеляза Паула и си сложи колана.

– Да, мисля, че това е най-добрата отправна точка.

Патрик даде на заден и Паула стисна очи, тъй като колегата й за малко да блъсне синьото волво 740, което по някаква непонятна причина не бе видял в огледалото. Следващия път щеше да настоява тя да кара. Нервите й вече не издържаха на шофирането на Патрик.