![Третият близнак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/4/tretiyat-bliznak-bg-download.jpg)
Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Професоре, тук е сержант Делауеър от отдел „Сексуални престъпления“. Сега е понеделник вечерта. Ще се радвам, ако днес ми окажете съдействие. — Берингтън присви рамене. Бе направил малко повече от това да потвърди, че Лайза Хокстън работи в Лудницата. Гласът продължи: — Тъй като сте работодател на госпожица Хокстън и изнасилването е станало в университетското градче, длъжна съм да ви уведомя, че тази вечер арестувахме един мъж. Всъщност днес той е бил обект на изследвания във вашата лаборатория. Името му е Стивън Логън.
— Исусе! — откъсна се от устните на Берингтън.
— Жертвата го посочи при разпознаването, затова съм сигурна, че ДНК тестът ще потвърди, че престъпникът е той. Моля, предайте тази информация, на когото сметнете за необходимо в университета. Благодаря ви.
— Не! — каза Берингтън и се тръшна тежко на стола зад бюрото. — Не — повтори той по-тихо.
После заплака.
След малко, все още плачейки, стана и затвори вратата към кабинета, страхувайки се, че камериерката може да влезе. После се върна на бюрото и зарови лице в дланите си.
Стоя така доста време.
Когато и последните следи от сълзи изсъхнаха по бузите му, вдигна слушалката и се обади на телефон, чийто номер знаеше наизуст.
— Моля те, Господи, не телефонен секретар, моля те! — каза той на глас, заслушан в звъненето оттатък.
Отговори млад мъж:
— Ало?
— Аз съм — каза Берингтън.
— Хей, как си?
— Съсипан.
— О! — Гласът прозвуча виновно.
Ако Берингтън бе изпитвал някакви съмнения, тази виновна нотка ги помете.
— Знаеш защо ти се обаждам, нали?
— Кажи.
— Не си играй с мен, моля те. Говоря за неделя вечерта.
Младият мъж въздъхна.
— Добре.
— Проклет глупак! Ти си ходил в университетското градче, нали? Ти… — Усети се, че не бива да говори много по телефона. — Ти пак си го направил.
— Съжалявам… Как разбра?
— Отначало не те подозирах. Мислех, че си напуснал града. После арестуваха един, който прилича много на теб.
— Брей! Това означава, че аз…
— Ти си извън опасност.
— Какъв късмет! Слушай…
— Какво?
— Няма да кажеш на никого, нали? Ни на полицията, нито на някой друг.
— Не, няма да кажа на никого — каза Берингтън с натежало сърце. — Можеш да разчиташ на мен.
Вторник
15.
В Ричмънд се чувстваше атмосферата на отминало величие и Джийни си каза, че родителите на Денис Пинкър се вписват идеално в нея. Шарлот Пинкър, червенокоса жена с напръскано с лунички лице и облечена в шумяща копринена рокля, имаше излъчване на великосветска дама от Вирджиния, въпреки че живееше в дървена къща на тясна уличка. Каза, че е на петдесет и пет, но според Джийни бе по-близо до шейсетте. Съпругът й, към когото тя се обръщаше, наричайки го Майоре, беше приблизително на същата възраст, но у него се усещаше небрежността и флегматичността на отдавна пенсионирал се мъж. Той намигна тарикатски на Джийни и Лайза и попита:
— Момичета, няма ли да пийнете по един коктейл?
Жена му имаше рафиниран южняшки акцент и гласът й звучеше малко височко, като че ли непрекъснато държеше речи.
— Боже милостиви. Майоре, десет часът сутринта е!
Той я изгледа невинно:
— Просто исках да дам добро начало на купона.
— Туй не ти е купон… Тези дами са дошли да ни изучават. Поради това, че нашият син е убиец.
Тя каза нашият син, забеляза Джийни, но това не означаваше кой знае какво. Пак може да е осиновен. С нетърпение чакаше да узнае кои са родителите на Денис Пинкър. Ако Пинкърови признаеха, че той е осиновен, щеше да се реши половината от пъзела. Но трябваше да бъде внимателна. Това бе деликатен въпрос. Ако го зададе изведнъж, те най-вероятно щяха да излъжат. Наложи си да изчака подходящия момент.
Нямаше търпение да види как изглежда. Дали беше двойник на Стивън Логън или не? Взираше се настойчиво в снимките, поставени в евтини рамки и пръснати навсякъде из малкия хол. Всички бяха правени преди много години. Бяха снимали малкия Денис в проходилка, качен на триколесен велосипед, облечен в бейзболни доспехи и как се здрависва с Мики Маус в Дисниленд. Нямаше снимки като юноша. Без съмнение родителите искаха да си спомнят невинното момченце, преди то да се бе превърнало в осъден убиец.